— В клуб „Граучо“ — отвърна Том.
— Говори ли с него?
— Да.
— И какво му каза? — попитах застрашително. Важното при бившите е приятелите ти да ги наказват и подминават, а не да поддържат добри отношения и с двете страни като Тони и Чери с Чарлс и Данна.
— Уф. Не си спомням точно. Казах му, ъм…: „Защо се държа така отвратително с Бриджет, когато тя е толкова готина?“
В начина, по който го изрече, имаше нещо папагалско, което подсказваше, че вероятно не се цитира буквално.
— Добре — зарадвах се аз, — много добре. — Замълчах, твърдо решена да сменя темата. В края на краищата, какво ми пука за казаното от Даниел? — А той какво каза? — изсъсках аз.
— Каза ми — започна Том и избухна в смях. — Каза ми…
— Какво?
— Каза ми… — Вече се смееше със сълзи.
— Какво? Какво? КАКВОООО?
— Как мога да ходя сериозно с жена, която не знае къде е Германия!
Нададох писклив, хиенест смях също като човек, който чува, че баба му е умряла и решава, че е шега. После реалността ме цапардоса. Вкопчих се в плота на кухненската маса, зави ми се свят.
— Бридж? — говореше Том. — Добре ли си? Смеех се само защото това е… пълна нелепост. Ти, естествено, знаеш къде е Германия… Бридж? Знаеш ли?
— Да — омаломощено прошепнах аз.
Настъпи дълга неловка пауза, докато се опитвах да осмисля случилото се, т.е. Даниел ме е зарязал, защото ме е смятал за тъпа.
— Е, тогава — бодро заговори Том, — къде е тя… Германия?
— В Европа.
— Да, ама къде точно в Европа?
Стига де. В модерната епоха не е нужно да знаеш къде точно се намират държавите, тъй като е достатъчно да си купиш билет за някоя от тях. В пътническото бюро не те питат над кои държави ще прелетиш, за да ти дадат билета, нали така? — Опиши ми само в най-общи линии. — Ъъъ… — заъках аз с наведена тава и бягащи из кухнята очи да видя дали имам атлас подръка. — До кои държави смяташ, че е близо Германия? — настояваше той — Замислих се внимателно. — Франция. — Франция. Ясно. Значи Германия е „близо до Франция“, така ли?
Нещо в начина, по който говореше, ме накара да реша, че съм направила катаклизмичен гаф. Тогава се сетих, че Германия, естествено, е свързана с Източна Германия и следователно е много по-вероятно да е близо до Унгария, Русия или Прага.
— Прага — изтърсих аз. Том избухна в смях. — Както и да е, на този свят вече не съществува понятието „обща култура“ — възнегодувах аз. — Редица статии са доказали, че медиите създават такъв океан от знания, че не всеки избира едно и също нещо от него.
— Няма нищо, Бридж — утеши ме Том. — Не се тревожи. Искаш ли утре да идем на кино?
11 ч. вечерта. Да, ще тръгна по кина и ще чета книги. Какво е казал или не е казал Даниел, не ме интересува ни най-малко.
11,15 ч. вечерта. Как се осмелява Даниел да ме очерня пред хората! Откъде знае, че не знам къде е Германия? Дори не сме припарвали до нея. Най-далечното място, където ходихме, беше Рътлавд Уотър. Хъх.
11,20 ч. вечерта. Както и да е, много съм си готина. Толкоз.
11,30 ч. вечерта. Ужасна съм. Тъпа съм. Ще започна да чета внимателно списание „Икономист“, ще тръгна на вечерно училище и ще прочета „Пари“ от Мартин Еймис.
11,35 ч. вечерта. Хаха. Открих атласа. 11,40 ч. вечерта. Ха! Така. Ще звънна на онова копеле.
11,45 ч. вечерта. Току-що набрах номера на Даниел.
— Бриджет? — рече той, преди да успея да отворя уста.
— Как разбра, че съм аз?
— Някакво сюрреалистично шесто чувство — развеселено избоботи той. — Чакай малко. — Чух го да пали цигара. — Е, казвай. — Пое дълбоко дим.
— Какво? — смотолевих аз.
— Казвай, къде е Германия?
— До Франция — започнах аз. — Също и до Холандия, Белгия, Полша, Чехословакия, Швейцария, Австрия и Дания. Има и излаз на море.
— На кое море?
— На Северно.
— И на?
Втренчих се свирепо в атласа. Там нямаше друго море.
— Добре — отсече той. — Едно море от две е достатъчно добро попадение. Значи искащ да намина?
— Не! — срязах го аз. Честно. Даниел е абсолютното дъно. Няма да нагазя повторно във всичко това.
12 юли, събота
150 кг (така се чувствам в сравнение с Ребека), брой бодежи в гърба от гадния дунапренов матрак 9, брой мисли относно Ребека и природни бедствия, пожари от късо съединение, наводнения и професионални убийци: голям и правопропорционален.
Къщата на Ребека, Глостършир. В отвратително бунгало за гости. Защо дойдох тук? Защо? Защо? Двете с Шарън потеглихме доста късно, тъй че пристигнахме десет минути преди вечеря. Това не се прие твърде добре от Ребека, която пропя: