— Здрасти, Джуд.
Джуд беше ходила в гимнастическата зала, където се беше занимавала предимно с четенето на някаква статия, наричаща жените над трийсет „обезценена стока“.
— Оня тип твърди, че момичетата, които не са искали да излизат с него в двайсетте си години, сега са му навити, само че той не ги иска — тъжно заяви тя. — Пише, че били вманиачени на тема брак и бебета и затова правилото му по отношение на момичетата било: „Нищо над двайсет и пет.“
— Я стига! — засмях се безгрижно аз, докато се опитвах да преодолея пулсиращата неувереност в стомаха си. — Това са пълни глупости. Никой не те смята за обезценена стока. Мисли за ония търговски банкери, които се скъсаха да те търсят. Какво ще кажеш за Стейси и Джони?
— Хъх — откликна Джуд, макар че започваше да звучи по-весело. — Снощи излязох с Джони и приятелите му от „Креди Сюис“. Някой разказа виц за човек, който пил толкова много в индийски ресторант, че изпаднал в кома, а Джони прие нещата така буквално, че възкликна: „Божичко! Какъв ужас! Познавам човек, който ядеше толкова много индийска храна, че пипна язва!“
Смееше се. Кризата очевидно беше отминала. Разбирате ли, на нея й няма нищо, просто от време на време я хваща параноята. Побърборихме още малко и когато увереността й твърдо се възцари отново на трона си, аз се върнах на масата при Марк, за да открия, че спагетите не бяха станали, както ги планирах, а плуваха в някаква белезникава течност.
— Харесва ми — ободри ме Марк. — Обичам конци, обичам мляко. Мммм.
— Няма ли да е по-добре да се обадим за пица? — смънках аз, чувстваща се неудачница и обезценена стока.
Поръчахме пици и ги изядохме пред огъня. Марк ми разказа за индонезийците. Аз слушах внимателно, давах му мнения и съвети, които той намери крайно интересни и „свежи“, а аз му разправих за гадния предстоящ разговор за уволнение с Ричард Финч. Даде ми много хубави съвети как да разбера какво всъщност искам да постигна от разговора и да внуша на Ричард какво да прави, вместо да мисли да ме уволнява. Както му обясних, беше нещо като манталитета „каквото и да стане — печеля“, препоръчан в „Седемте навика на високо ефективните хора“, когато телефонът пак зазвъня.
— Остави го — рече Марк.
— Бриджет. Джуд е. Вдигни слушалката. Май пак сбърках. Току-що се обадих на Стейси, оставих съобщение, а той не се обажда.
Вдигнах слушалката.
— Може да го няма.
— Също като ума ти — обади се Марк.
— Млъкни — изсъсках аз, докато Джуд ми развиваше сценария. — Виж, сигурна съм, че ще се обади утре. Но ако не се обади, се връщаме на един от етапите на срещите от „Марс и Венера“. Дърпа се като ластик и трябва да му позволя да усети привличането, за да отскочи обратно.
Когато свърших, Марк гледаше футбол.
— Ластици и печеливши марсианци — ухили се той. — Тук прилича на военен щаб в земята на хотентотите.
— А ти не разговаряш ли с приятелите си по емоционални въпроси?
— Не — отсече той и запрескача по програмите от мач на мач. Гледах го като омагьосана.
— Искаш ли да правиш секс с Шарън?
— Моля?
— Искаш ли да правиш секс с Шарън и Джуд?
— Ще бъда очарован! Поотделно или едновременно? Като се опитвах да не обръщам внимание на покровителствения му тон, продължих.
— Когато се запозна с Шарън след Коледа, прииска ли ти се да спиш с нея?
— Ами… Работата е там, че спях с теб, разбираш ли?
— Но не ти ли е минавало през ум?
— А, разбира се, минавало ми е през ум.
— Какво? — избухнах аз.
— Тя е много привлекателно момиче. Би било странно, ако беше обратното. — Ухили се сатанински.
— А Джуд? — с негодувание продължих аз. — Да спиш с Джуд? Това минавало ли ти е през ум?
— Е, от време на време, мимолетно, предполагам, че да. Това е в човешката природа, нали?
— Човешката природа? На мен никога не ми е хрумвало да спя с Джайлс или Найджъл от службата ти.
— Не — измърмори той. — И съм сигурен, че и на някой друг не му е хрумвало. Трагедия. С изключение може би на Хосе от деловодството.
Точно когато раздигнахме масата и започнахме да се гушкаме на килима, телефонът звънна отново.
— Остави го — каза Марк. — Моля те, в името на Бога и всичките му херувими, серафими, светци, архангели, облакооформители и фризьори на брадата Му, остави го.
Телефонният секретар вече щракаше. Марк удари глава в пода, а в стаята забуча мъжки глас.
— Ъъъ, здрасти. Обажда се Джайлс Бенуик, приятел на Марк. Дали не е там? Просто… — Внезапно гласът му се прекърши. — Просто жена ми изведнъж ми заяви, че иска да се разделим и…