13 юли, неделя
150 кг, алкохолни единици 0, цигари 12 (и всичките тайно), хора, спасени от удавяне 1, хора, които не би трябвало да бъдат спасени от удавяне, а оставени да потънат и се сбръчкат 1.
Странен, даващ храна за размисъл ден.
След закуска реших да се спася и тръгнах да се разхождам из водната градина, която беше доста хубава, с плитки ручейчета между тревисти брегове, бълбукащи под малки каменни мостчета, обградени от жив плет с ширнали се зад него поля. Седнах на едно каменно мостче и се загледах в потока, мислех си как всичко е без значение, защото природата винаги ще съществува, и тогава чух гласове, приближаващи от другата страна на живия плет.
— …Най-лошият шофьор на света… Мама непрекъснато го поправя, но… не схваща… да борави с волана. Талонът му беше надупчен докрай още преди четирийсет години и оттогава е все така. — Беше Марк. — На мястото на мама щях да откажа да ме вози в колата, но не искат да се разделят. Всъщност е трогателно.
— О, това е прекрасно! — Ребека. — Ако аз се омъжа за някого, когото истински обичам, ще искам винаги и постоянно да съм с него.
— Тъй ли? — сериозно запита той. После продължи. — Все си мисля, че с напредването на възрастта… опасността идва оттам, че ако известно време си живял сам, така силно се срастваш с мрежата от приятели, това се отнася особено силно за жените, че в живота им на практика не остава място за мъж — емоционално, пък и иначе, защото приятелките и техните мнения стоят на първо място.
— Напълно съм съгласна. Аз, разбира се, обичам приятелките си, но те не са начело на списъка ми с приоритети.
Ти ще ми кажеш, помислих аз. Настъпи мълчание, после Марк отново избухна.
— Тия глупости с книгите за самопомощ, всички тези митични правила на поведение, към които трябвало да се придържаш. А и знаеш, че всяко твое действие се подлага на дисекция от комитет приятелки, въз основа на някакъв главозамайващ кодекс за арбитраж, съставен от „Будизмът днес“, „Венера и Буда се чукат“ и Корана. Накрая започваш да се чувстваш като опитна мишка с ухо на гърба.
Впих нокти в дневника с разтуптяно сърце. Нима така му изглеждаше случилото се, докато бяхме заедно?
Но Ребека пак се отприщи.
— Напълно съм съгласна — залигави се тя. — Лично аз нямам време за подобни глупости. Ако реша да обичам някого, нищо не може да застане на пътя ми. Нищо. Нито приятели, нито теории. Просто следвам инстинктите си, следвам сърцето си — изрече тя с някакъв нов, предвзет глас, като момиче-цвете и дете на природата.
— Уважавам те за това — тихо изрече Марк. — Една жена трябва да знае в какво вярва, иначе как би могъл човек да повярва в нея?
— И най-вече да повярва в своя мъж — обади се Ребека с друг глас, този път звънлив и контролиран като на развълнувана актриса, изпълняваща Шекспир.
След това настъпи мъчителна пауза. Умирах, умирах вцепенена на мястото си, защото реших, че се целуват.
— Разбира се, казах това на Джуд — започна пак Ребека. — Беше много разстроена от всичко, което й бяха наговорили Бриджет и Шарън против Ричард, а той е такъв прекрасен човек, затова я посъветвах: „Джуд, следвай сърцето си.“
Хлъцнах и се втренчих в прелитаща наблизо пчела за успокоение. Положително Марк не би могъл да изпита робско почитание към подобно нещо.
— Дааа — със съмнение проточи той. — Е, не съм сигурен…
— Джайлс май много си пада по Бриджет! — прекъсна го Ребека, очевидно усетила, че е сгазила лука.
Настъпи мълчание. После Марк каза с необичайно тъничък глас:
— Нима? И това… взаимно ли е?
— Нали познаваш Бриджет? — небрежно подметна Ребека. — Според Джуд подир нея тичат тълпи от мъже… — Добрата стара Джуд, започнах да мисля аз. — Но тя е толкова задръстена, че не… е, както каза и ти, не може да започне връзка с нито един от тях.
— Наистина? — рязко я прекъсна Марк. — Значи е имала…
— О, познаваш я, толкова се е уплела в ония свои правила за срещи, че никой не й се струва достатъчно добър.
Не разбирах какво става. Може би Ребека се мъчеше да го накара да спре да се чувства виновен заради мен.
— Наистина? — повтори бодро Марк. — Значи тя не е…
— Я виж, пате! Погледни, цяло ято патенца! А ето ги и мама и татко. Ах, какъв прекрасен, съвършен миг! Я да идем да ги погледаме!
И си тръгнаха, а аз останах задъхана, с бясно препускащи мисли.
След обяда стана страшно горещо и всички се разположихме под едно дърво до езерото. Беше идилична, пасторална сцена: над водата се издигаше старинен, каменен мост, към тревистите брегове бяха надвиснали върби. Ребека триумфираше.
— Ах, толкова е приятно! Нали, народе? Нали е приятно? Тлъстият Найджъл от службата на Марк взе да се прави на идиот с футболната топка — започна мачле с един от досадниците, а шкембето му се тресеше на ярката слънчева светлина. Направи плонж, пропусна топката и се пльосна с главата напред във водата, като вдигна гигантска вълна.