Седнах на леглото, отворих лекичко очите му и пак ги затворих. Очилата се бяха изкривили върху лицето му и ги махнах.
— Бриджет. — Държеше шишенце с хапчета. Взех ги. Темпазепам.
— Колко си изгълтал? — запитах аз и го улових за ръката.
— Шест… или четири?
— Кога?
— Не отдавна… към… скоро.
— Трябва да повърнеш — рекох аз, като се сетих, че винаги промиват стомасите на отровените.
Отидохме заедно в банята. Честно казано, не беше твърде привлекателно, но после му дадох много вода и той се стовари в леглото и започна тихичко да хлипа, вкопчил се в ръката ми. Обадил се на Вероника, жена си, разкри ми през стонове той, докато аз го галех по главата. Загубил цялото си достойнство и самоуважение, като започнал да я моли да се върне, с което бе сринал всичко постигнато през последните два месеца. Тя му заявила, че твърдо иска развод и той се почувствал отчаян, което напълно разбирам. Както му казах, било е достатъчно да тласне всекиго към темпазепама.
В коридора се чуха стъпки, почукване и на прага се появи Марк.
— Ще се обадиш ли пак на доктора? — прошепнах му аз.
— С какво се е нагълтал?
— С темпезапам. Около шест хапчета. Повърна. Той излезе в коридора. Дочуха се други гласове. Ребекиният се открои: „О, за Бога!“, а Марк се опитваше да я усмири.
Последва ново тихо мърморене.
— Просто ми се ще всичко да свърши. Не искам да се чувствам така. Искам да свърши — стенеше Джайлс.
— Не, не — заговорих му аз. — Ако имаш надежда и увереност, че всичко ще се оправи, то ще се оправи.
Нови стъпки и гласове из къщата. После Марк се появи пак. Отправи ми полуусмивка.
— Съжалявам за всичко това. — После пак стана сериозен. — Ще се оправиш, Джайлс. Тук си в добри ръце. Докторът ще дойде след петнайсетина минути, но каза, че няма за какво да се тревожим. Добре ли си? — обърна се той към мен.
Кимнах.
— Направо си страхотна — заяви. — Доста по-привлекателен вариант на Джордж Клуни. Ще постоиш ли при него, докато дойде докторът?
Когато докторът най-сетне оправи Джайлс, половината хора си бяха тръгнали. Ребека седеше и цивреше във величествения вестибюл с вдигнат крак и пилеше нещо на Марк, а Шарън стоеше на входната врата, пушеше цигара, до нея на пода стояха опакованите сакове и на двете ни.
— Толкова неделикатно от негова страна — хленчеше Ребека. — Съсипа цялото ни прекарване! Хората трябва да бъдат силни и решителни, толкова е… егоистично и себично. Недей мълча, не съм ли права?
— Мисля, че трябва да… обсъдим по-късно въпроса — отсече Марк.
Когато двете с Шарън се сбогувахме и започнахме да слагаме саковете си в багажника, от къщата излезе Марк и дойде при нас.
— Браво — излая той. — Извинявай. Божичко, звуча като някой старшина. Тази обстановка започва да ми влияе. Ти беше чудесна там в къщата със… ами и с двамата.
— Марк! — пропищя Ребека. — Изпуснах си бастуна.
— Дръж! — извика Шарън.
За частица от секундата на лицето на Марк просветна искрено изумление, после се съвзе и каза:
— Е, радвам се, че се видяхме, момичета, карайте внимателно.
Когато отпътувахме, Шарън започна злорадо да се киска, като си представяше как Марк прекарва остатъка от живота си в припкане около Ребека, изпълняване на заповедите й и носене на бастуни като кученце, но моята глава бе бръмнала от разговора, който подслушах зад живия плет.
10. МАРС И ВЕНЕРА НА БОКЛУКА
14 юли, понеделник
59,5 кг, алкохолни единици 4, цигари 12 (вече не е приоритет), калории 3752 (преддиетично), книги за самопомощ, предназначени за боклука 47.
8 ч. сутринта. Зашеметена съм. Не е възможно четенето на книги за заздравяване на връзката ми да я е разрушило. Чувствам, че целият ми досегашен живот е провал. Но ако съм научила нещо от книгите за самопомощ, това е да загърбвам миналото и да продължавам напред.
За хвърляне
„Какво искат мъжете“
„Как мислят мъжете и какво искат“
„Защо мъжете чувстват, че искат това, което смятат, че искат“
„Правилата“
„Пренебрегване на правилата“
„Не сега, сладурче, гледам мач“
„Как да търсим и открием любовта, която желаем“
„Как да открием любовта, която желаем, без да я търсим“
„Как да разберем, че желаем любовта, която не сме търсили“
„Щастливи сами“
„Как да не останем сами“
„Ако Буда ходеше на срещи“
„Ако Мохамед ходеше на срещи“
„Ако Исус се срещаше с Афродита“
„Прегладнели пътища“ от Бен Окри (доколкото знам, не е точно книга за самопомощ, но е ясно, че никога няма да успея да я дочета до края).