Така. Всички отиват на боклука плюс още трийсет и две. И все пак, Боже мой. Нямам сърце да изхвърля „Изкуството да бъдеш бог“ и „Можете да изцелите живота си“. Къде другаде може да се обърне човек за духовно напътствие при решаването на проблемите на съвременната епоха, освен към книгите за самопомощ? Или пък да ги дам на бедните? Не, не. Не бива да разрушавам връзките на другите хора, особено в Третия свят. Ще бъде по-лошо от поведението на тютюневите гиганти.
Проблеми
Дупка в стената.
Финанси в отрицателно положение поради втората ипотека за дупката в стената.
Гаджето ходи с друга жена.
Немислимо е да отида с най-добрата си приятелка на почивка, защото тя заминава с гаджето и другата жена.
Работата — боклук, но необходима, благодарение на втората ипотека за дупката в стената.
Страшно се нуждая от почивка, благодарение на гадже/приятели/дупка в стената/професионални и финансови кризи, но няма с кого да отида. Том се връща в Сан Франциско.
Магда и Джереми заминават за Тоскания с Марк и проклетата Ребека, а доколкото знам, Джуд с Гадника Ричард също ще отидат. Шарън е уклончива и вероятно изчаква да види дали Саймън ще се съгласи да иде някъде с нея, ако ще спят в легла-близнаци (не под метър и петдесет), с надеждата, че той ще се прехвърли в нейното.
Освен това нямам пари да замина на почивка, благодарение на финансовата криза, благодарение на дупката в стената.
Не. Не бива да се размеквам. Прекалено много се люшках насам-натам поради идеите на кого ли не. Отиват. В. Боклука. Ще. Стоя. На. Собствените. Си. Крака.
8,30 ч. сутринта. Апартаментът е прочистен от всички книги за самопомощ. Чувствам се празна и душевно замаяна. Все пак, положително част от информацията е останала в главата ми.
Духовни принципи, запомнени от книгите за самопомощ (но не посветени на срещи и свалки):
1. Значимост на положителното мислене от: „Емоционална интелигентност“, „Емоционална увереност“, „Изкуството да бъдеш бог“, „Как да отървем бедрата си от целулита за 30 дни“, Химн от Евангелието на Лука, Гл. 13.
2. Важността да се прощава.
3. Важността да се съобразяваш с течението на събитията и с инстинктите си, вместо да се опитваш да натякваш всичко във форми и да го организираш.
4. Важността на самоувереността.
5. Важността на честността.
6. Важността да се наслаждаваш на настоящия момент, а не да фантазираш или съжаляваш.
7. Важността да не се вманиачаваш на тема книги за самопомощ.
Тъй че решението е:
1. Да мисля колко добре си прекарвам, като съставям списъци на проблемите и духовните им решения, вместо да планирам предварително и…
Аааах! Аааах! 8,45 е! Ще пропусна сутрешната оперативка и няма да имам време за капучино.
10 ч. сутринта. В службата. Слава Богу, взех си капучино, да ми помогне да преодолея последствията от ада да си купувам капучино, когато съм закъсняла. Чудновато е как опашките за капучино в определени райони на Лондон му придават вид на част от военновременна или комунистическа култура, с хора, примирено застанали на огромни опашки в продължение на часове, сякаш чакат за хляб в Сараево, докато други около тях се потят, пекат и пържат, тракат с натоварени метални подноси и свисти пара. Странно е, когато хора, иначе все по-малко и по-малко готови да чакат да им се приготви каквото и да било, не възразяват срещу чакането точно за това единствено нещо, сякаш в жестокия съвременен свят то е единственото, на което могат истински да разчитат и вярват… Аааах!
10,30 ч. сутринта. В служебната тоалетна. Беше Ричард Финч, който ми се разкрещя:
— Хайде, Бриджет. Не се срамувай! — Огромното му туловище се мяташе пред очите на всички, гърчещо се във вече очевиден посткокаинов пристъп. — Кога ще ходиш?
— Ъъъ… — казах аз, с надеждата по-късно да попитам Пачули „къде?“
— И представа си нямаш за какво ти говоря, нали? Това е направо невероятно. Кога ще ходиш на почивка? Ако не се впишеш в графика сега, няма да ходиш.
— О, ъм… ааа… — небрежно отвърнах аз.
— Няма график, няма отпуск.
— Да, да, ааа, само трябва да проверя датите — отвърнах аз и стиснах зъби. Щом съвещанието свърши, хукнах към тоалетната за ободряваща цигарка. Няма значение дали ще съм единственият човек от редакцията, който няма да ходи на почивка. Няма. Това не значи, че съм отхвърлена от обществото. Определено. Както и от света. Дори да се наложи отново да стана част от несъществуваща двойка.
6 ч. вечерта. Кошмарен ден, в който се опитвах да склоня разни жени да ми говорят за предизвикващи гадене пермутации в яйцеобразуването им. Не мога да понеса мисълта да се прибера веднага на строителната площадка, каквато е апартаментът ми. Вън е великолепна, топла, слънчева привечер. Може да се поразходя из Хампстед Хийт.