9 ч. вечерта. Невероятно. Невероятно. Само доказва как, ако спреш да се бориш да подредиш нещата и се отпуснеш по Течението по положителен начин, както препоръчва Дзен, се появяват решенията.
Както си вървях към върха на Хампстед Хийт и си мислех колко фантастичен е Лондон през лятото с разхлабилите вратовръзки след работа мъже, изтегнати похотливо на припек, когато забелязах щастлива на вид двойка — тя лежеше по гръб, положила глава на корема му, а той се усмихваше и я галеше по косата, докато й говореше нещо. Сториха ми се познати. Като приближих, видях, че са Джуд и Гадника Ричард.
Осъзнах, че никога не бях ги виждала насаме, е, очевидно, след като съм присъствала, не биха могли да са насаме. Внезапно Джуд избухна в смях на нещо, което Гадника Ричард й беше казал. Изглеждаше истински щастлива. Поколебах се дали да мина покрай тях, или да се върна, но Гадника Ричард извика:
— Бриджет?
Заковах се на място, а Джуд вдигна става и зяпна некрасиво.
Гадника Ричард се изправи и отупа тревата от себе си.
— Ей, Бриджет, радвам се да те видя — заяви усмихнат той. Разбрах, че дотогава го бях виждала само в кръга на приятелите на Джуд, когато бях обградена по фланговете от Шарън и Том, а той се държеше раздразнително и отбранително.
— Тъкмо отивах да купя вино, защо не поседиш при Джуд? Хайде, хайде, няма да те изяде. Не близва месна и млечна храна.
Когато той тръгна, Джуд овчедушно се усмихна.
— Изобщо не се радвам да те видя.
— Аз също — отвърнах сърдито.
— Е, искаш ли да седнеш?
— Добре — предадох се аз и коленичих на килимчето, а тя несръчно ме удари по рамото, при което едва не се прекатурих.
— Липсваше ми — каза.
— Млъкнииии — изхриптях аз с ъгълчето на устата си. За момент ми се стори, че ще се разплача.
Джуд ми се извини, че е била толкова неделикатна в случая с Ребека. Обясни ми, че се превъзнесла от мисълта как някой се радва на сватбата й с Гадника Ричард. Оказа се, че тя и Гадника няма да ходят в Тоскания с Марк и Ребека, въпреки че са канени, защото Гадника Ричард отказал да бъде командарен от шантава жена със светски претенции и предпочитал да заминат някъде сами. Открих, че започвам да питая твърде топли чувства към Гадника Ричард. На свой ред аз изразих съжаление, че съм се подвела по нещо толкова глупаво като случката с Ребека.
— Не беше глупаво. Ти беше истински засегната — заяви Джуд. После ми разправи, че ще отложат сватбата, защото всичко било много сложно, но тя продължавала да държи двете с Шарън да й бъдем шаферки.
— Стига да искате — свенливо изрече тя. — Но знам, че не го приемате.
— Ти май наистина го обичаш?
— Да — щастливо възкликна тя. После се разтревожи. — Но не знам дали постъпвам правилно. В „Изкуството да бъдеш бог“ пише, че любовта не е нещо, което чувстваш, а нещо, което решаваш да сториш. А пък в „Как да получите любовта, която желаете“ се твърди, че ако излизаш с човек, който не печели сам прехраната си и приема помощ от родителите си, той не се е обезродителизирал и нищо няма да излезе.
В главата ми зазвучаха думите на песента на Нат Кинг Коул, която татко слушаше в бараката. „Най-великото нещо… което някога ще научиш…“
— Освен това май е наркоман, защото пуши наркотици, а наркоманите не могат да завързват връзка. Психоаналитикът ми казва, че…
— „…е как да обичаш и да бъдеш обичан“.
— …не бива да имам връзка поне една година, защото съм пристрастена към връзките — продължаваше Джуд. — А вие с Шарън сте убедени, че е преебвач. Бридж? Слушаш ли ме?
— Да, да, извинявай. Щом си щастлива, мисля, че трябва да го направиш.
— Точно така — обади се Гадника Ричард, който се възвиси над нас като Бакхус с бутилка шардоне и два пакета цигари в ръка.
Прекарахме си фантастично с Джуд и Гадника Ричард, натъпкахме се в едно такси и се прибрахме заедно. Когато се върнах у дома, веднага звъннах на Шарън да я открехна за новините.
— О — рече тя, след като подробно й обясних чудотворното дзенистко въздействие на течението. — Ъъъ, Бридж?
— Какво?
— Искаш ли да отидем на почивка?
— Аз мислех, че не искаш да ходиш с мен.
— Ами, просто исках да изчакам…
— Какво?
— А, нищо. Но все пак…
— Шарън? — насърчих я аз.
— Саймън заминава за Мадрид да се срещне с някакво момиче, с което се запознал по Интернет.
Разкъсвах се между жалост към Шарън, огромно въодушевление, че ще има с кого да отида на почивка, и усещането, че съм несъвършена, задето не съм архитект с ръст метър и осемдесет с пенис, а нещо съвсем различно.