— За какво ти е? — подозрително попитах аз.
— Тя не е ли член на някакъв литературен клуб?
— Не знам. Всичко е възможно. Защо?
— Джером усеща, че стиховете му са готови, тъй че му търся ангажименти по литературните клубове. Миналата седмица направи четене в Стоук Нюингтън и беше впечатляващо.
— Впечатляващо? — изрекох аз и направих на Джуд и Шарън физиономия, като че ли ще повърна. Най-сетне дадох на Том телефона, въпреки всички резерви, които имах, тъй като подозирам, че мама може да има нужда от нови развлечения сега, когато Уелингтън си замина.
— Какви са тия литературни клубове? — попитах, като затворих телефона. — Само аз ли не съм ги чувала, или внезапно са изскочили от някъде? Трябва ли да членуваме в някой, или е само за Самодоволни женени?
— Трябва да си Самодоволна женена — решително отсече Шарън. — Това е, защото се боят, че умовете им са пресушени от патерналистичните изисквания на… О, Боже, вижте принц Уилям.
— Я да видя — скочи Джуд и изтръгна броя на списание „Здрасти!“ със снимката на стройния кралски младок. Едва се сдържах да не я изтръгна и аз. Макар че, очевидно, изгарям от желание да се възхищавам на колкото може повече снимки на принц Уилям, за предпочитане в разнообразни облекла, разбирам, че това желание е неуместно и погрешно. Все пак не мога да не обърна внимание на впечатлението за страхотни неща, които къкрят в младия кралски мозък, и да не усетя, че при настъпването на зрелостта си ще се възвиси като древен рицар на кръглата маса, ще размаха меча си във въздуха и ще установи главозамайващ нов ред, който ще накара президентът Клинтън и Тони Блеър да заприличат на допотопни старчоци.
— Как мислите, колко млад трябва да е, за да е прекалено млад? — замечтано попита Джуд.
— Прекалено млад е, ако може да ти бъде законен син — веднага отсече Шарън, сякаш беше прието със закон, а като се замисля, може и да е. Точно тогава телефонът пак зазвъня.
— Здрасти, мило. Можеш ли да познаеш? — Майка ми. — Приятелят ти Том, онзи „хомо“-то, нали се сещаш, ще доведе един поет да чете творбите си в Литературния клуб „Спасителна лодка“! Ще ни чете романтични поеми. Като лорд Байрон! Забавно, нали?
— Ъъъ… да? — изпелтечих аз.
— Всъщност не е кой знае какво — надменно произнесе тя. — При нас често гостуват писатели.
— Тъй ли? Кои?
— О, купища, мила. Пени е много близка приятелка със Салман Рушди. Нали ще дойдеш и ти?
— Кога?
— Идния петък. С Уна ще приготвим воловани с пикантно пиле.
Внезапно се сгърчих от конвулсивен ужас.
— А адмирал и Илейн Дарси ще бъдат ли?
— Бъррр! Момчета не се допускат, глупчо. Илейн ще дойде, но мъжете ще се появят по-късно.
— Но нали Том и Джером ще бъдат там?
— О, мило, че какви момчета са те.
— Сигурна ли си, че стиховете на Джером няма да са малко…
— Бриджет. Не знам какво се опитваш да ми кажеш. Ние съвсем не сме вчерашни. А основното при литературата е свободният изказ. Ох, и мисля, че и Марк ще се отбие по-късно. Ще дойде да подготви завещанието на Малкълм — човек никога не знае!
1 август, петък
59,5 кг (пълен провал на бикинната диета), цигари 19 (в помощ на диетата), калории 625 (никога не е твърде късно).
6,30 ч. вечерта. Брр. Бррр. Утре заминавам за Тайланд, не съм пипнала багажа си и успях да забравя, че „идния петък“ в литературния клуб се пада днес. Хич, ама хич не ми се шофира до Графтън Ундъруд. Вечерта е гореща и влажна, а Джуд и Шарън ще ходят на страхотен купон в кафене „До реката“. Все пак май е очевидно, че трябва да подкрепя мама, любовния живот на Том, изкуството и пр. Човек уважава себе си, когато уважава другите. Освен това няма значение дали утре ще съм уморена в самолета, тъй като отивам на почивка. Събирането на багажа положително няма да ми отнеме много време, тъй като ще нося минимален гардероб (само няколко бодита и саронг!), а опаковането на багажа винаги се разтяга и заема цялото определено за това време, тъй че ще е най-добре да съкратя до минимум определеното за опаковане време. Ето на! Виждате ли! Ще успея да се справя с всичко!
Полунощ. Току-що се връщам. Отидох с голямо закъснение поради типичната бъркотия на пътните знаци (ако в момента избухне война, най-лесно ще объркаме германците с помощта на пътните знаци.) Посрещна ме мама, облечена в крайно особен кафяв кафтан, който според нея очевидно е много литературен.