— Как е Салман? — попитах аз, след като спря да цъка с език на закъснението ми.
— О, решихме вместо това да поднесем пиле [На английски името Салман се произнася като сьомга (salmon). Б. пр.] — наперено отвърна тя и ме поведе през френските прозорци с матово стъкло във фоайето, където първото нещо, което забелязах, беше крещящ, нов „семеен герб“ над фалшива каменна камина, гласящ „Хакуна матата“.
— Шшшт — обади се Уна и вдигна пръст.
Джером Претенцията, с напълно видими зърна на гърдите през черната, мокра на вид жилетка без ръкави, войнствено ревеше:
— Гледам твърдите му, кокалести, възбуждащи бутове. Гледам, искам, сграбчвам — пред полукръг от сащисани членки на Литературен клуб „Спасителна лодка“, облечени в джемпърчета, седнали на имитация на столове за хранене стил регентство. От другата страна на стаята мернах Илейн, майката на Марк Дарси с изражение на едва сдържан смях.
— Искам — продължаваше да се дере Джером. — Сграбчвам пищните, космати бутове. Трябва да го имам. Извивам се, сгърбушвам се…
— Е! Мисля, че беше направо страхотно! — рече мама и скочи на крака. — Някой иска ли волован?
Невероятен е начинът, по който в света на средната класа дамите успяват да изгладят нещата и да превърнат хаоса и усложненията в красив, тих, майчински поток, също както препаратът за почистване на тоалетни прави всичко в тоалетната розово.
— О, как обичам писаното и изказано слово! Чувствам се така свободна! — превземаше се Уна пред Илейн, докато Пени Хъсбъндс-Босуърт и Мейвис Ендърби пърхаха около Джером Претенцията, сякаш беше Т. С. Елиът.
— Но аз не съм свършил — хленчеше Джером. — Исках да кажа и „Съзерцание на сочещия пръст“ и „Дупките на празните мъже“.
Точно тогава се разнесе рев.
— Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив! [Тук и по-надолу цитатите са от поемата „Ако“ на Ръдиард Киплинг, в превод на Стоян Медникаров. — Б. пр.] — Бяха татко и адмирал Дарси. И двамата намотани до козирката. О, Боже. Напоследък почти не ми се е случвало да видя татко трезвен и срещите ни протичат по някакъв чудноват сценарий с разменени роли на бащата и дъщерята.
— Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив — бумтеше адмиралът и скочи към един стол насред пърхането на събраните дами.
— Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети — добави татко почти разплакал, облегнат на адмирала за опора.
Пиянският дует продължи да рецитира цялото стихотворение „Ако“ от Ръдиард Киплинг с маниера на сър Лорънс Оливие и Джон Гилгуд взети заедно, с което вбеси мама и Джером Претенцията, които едновременно изпаднаха в пристъп на люто съскане.
— Типично, типично, типично — съскаше мама, докато адмирал Дарси, паднал на колене, се биеше в гърдите и прочувствено редеше:
— … ил намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти.
— Това е реакционна, колониалистична мръсотия — съскаше Джером.
— Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник.
— На всичкото отгоре има и рима, шибана рима — пак изсъска Джером.
— Джером, не позволявам тази дума да се употребява в къщата ми — също изсъска мама.
— Ако посрещаш Краха — зъл предател — еднакво със Триумфа — стар циник — рече татко и се метна на килима, като вдигна облак прах, за да се направи на умрял.
— Че тогава защо ме поканихте? — изсъска Джером истински съскащо.
— Ако заставиш мозък, нерви, длани, и изхабени, да ти служат пак — ревеше адмиралът.
— …и крачиш, само с волята останал — изръмжа татко от килима, — която им повтаря — застана на колене и вдигна ръце: — „Влезте в крак!“
Последваха силни възторжени викове и ръкопляскания от страна на дамите, Джером излетя навън, като тресна вратата, а Том хукна подир него. Обърнах отчаян поглед пак към стаята, за да се озова очи в очи с Марк Дарси.
— Е! Много интересно! — рече Илейн Дарси, която застана до мен, когато оброних глава в опит да възстановя самообладанието си. — Поезията обединява стари и млади.
— Пияни и трезвени — добавих аз.
В този момент адмирал Дарси се дотътри до нас, стиснал стихотворението в ръка.
— Мила, мила, миличка моя! — каза той и се люшна към Илейн. — А, ето я и… как са казваше? — вторачи се в мен той. — Чудесно! Марк дойде, браво на момчето! Дошъл е да ни вземе, трезвен като монах. И съвсем сам — избоботи той.
И двамата се обърнаха да погледнат Марк, който седеше пред масичката на Уна, купена май за три пенита, и драскаше нещо под погледа на делфин от синьо стъкло.