— Пише завещанието ми на сбирка! Не знам. Работа, работа, работа! — изрева адмиралът. — Мъкне се с оная, как й беше името, скъпа? Рейчъл ли беше? Бети?
— Ребека — кисело процеди Илейн.
— И веднага след това тя изчезва. Питам го какво е станало с нея, а той мънка! Не мога да търпя мънкането! Никога не съм могъл.
— Е, не смятам, че тя всъщност беше… — промърмори Илейн.
— И защо не! Защо не! Биваше си я! Не знам! Все са недоволни от нещо! Надявам се, че вие, младите дами, не сте такива въртиопашки, каквито ми изглеждат младежите!
— Не — със съжаление промълвих аз. — Всъщност ако обикнем някого, ни е много трудно да го забравим, когато ни зареже.
Зад нас се чу трясък. Обърнах се и видях, че Марк Дарси е съборил делфина от синьо стъкло, който на свой ред бе бутнал ваза с хризантеми и снимка в рамка в гнусно меле от потрошени стъкла, цветя и парчета хартия, но като по чудо самият отвратителен делфин бе цял-целеничък.
Настъпи бъркотия — мама, Илейн и адмирал Дарси се разтичаха наоколо и се развикаха с пълен глас, татко се опитваше да удари делфина в пода с думите: „Да се отървем от тая грозотия“, а Марк събираше листата си и предлагаше да плати всичко.
— Готов ли си да тръгваме, татко? — смотолеви Марк с дълбоко смутен вид.
— Не, не, прекарвам си чудесно с Бренда. Налей ми още портвайн, чу ли, синко?
Настъпи неловка пауза, през която ние с Марк се гледахме.
— Здравей, Бриджет — отсечено произнесе той. — Хайде, татко, наистина смятам, че трябва да тръгваме.
— Да, Малкълм, хайде — намеси се и Илейн и нежно го хвана под ръка. — Иначе ще се тупнеш на пода.
— Е, чак пък да тупна, не знам.
Тримата се сбогуваха, Марк и Илейн изведоха адмирала през вратата. Гледах ги с усещане за пустота и безнадеждност, но изведнъж Марк се появи отново и се запъти към мен.
— Ъъъ, забравих си писалката — рече той и взе „Монблан“-а си от пострадалата масичка. — Кога заминаваш за Тайланд?
— Утре сутринта. — За частица от секундата можех да се закълна, че прочетох в очите му разочарование. — Откъде знаеш, че ще ходя в Тайланд?
— В Графтън Ъндъруд не се говори за нищо друго. Багажът ти готов ли е?
— А ти как мислиш?
— Не си опаковала дори едни гащички — закачливо каза той.
— Марк — ревна баща му. — Хайде, момче, нали ти напираше да тръгваме?
— Идвам — извика Марк и погледна през рамо. — Това е за теб. — Подаде ми смачкан лист, хвърли ми, ъъъ, проникновен поглед и си тръгна.
Изчаках да се убедя, че никой не ме гледа, и с треперещи ръце разгънах листа. Беше копие от стихотворението, което татко и адмиралът бяха изпълнили. Защо ли ми го беше дал?
2 август, събота
59,3 кг (хъх, пълен провал на предваканционната диета), алкохолни единици 5, цигари 42, калории 4457 (мрак), опакован багаж 0, идеи за местонахождението на паспорта 6, идеи за местонахождението на паспорта, оказали се състоятелни 0.
5 ч. сутринта. Защо, о, защо заминавам на почивка? Ще прекарам цялото време, желаейки Шарън да е Марк Дарси, а тя — аз да съм Саймън. Пет сутринта е. Цялата ми спалня е покрита с мокро пране, гримове и пластмасови пликове. Не знам колко сутиена да взема, не мога да намеря малката черна рокличка от „Главоблъсканицата“, без която няма да тръгна, нито втората розова джапанка, още нямам никакви пътнически чекове и не смятам, че кредитната ми карта става за нещо. До напускането на къщата ми остава само час и половина, а нещата няма да се поберат в куфара. Най-добре да изпуша една цигара и да разгледам проспекта, за да се поуспокоя.
Ммм. Ще бъде прекрасно по цял ден да се пека на плажа и да хвана страхотен тен. Слънце, плуване и… Ооох. Телефонният секретар святка. Как не съм го забелязала досега?
5,10 ч. сутринта. Натиснах бутона.
— О, Бриджет, Марк се обажда. Просто се питах. Нали знаеш, че в Тайланд сега е дъждовният период? Може би трябва да си вземеш чадър.
11. ГЮВЕЧ ПО ТАИЛАНДСКИ
З август, събота
Безтегловна (във въздуха), алкохолни единици 8 (ама по време на полет, тъй че се анулират от височината), цигари О (ужас: мястото ми е за непушачи), калории 1 милион (изцяло от неща, които не бихте и сънували, че ще сложите в уста, стига да не ви ги поднесат в самолет), пръдни от съседния пътник 38 (засега), вариации в аромата на пръдните 0.
4 ч. следобед. Английско време. В самолета в небето. Налага се да се правя на много заета с уокмана и непрекъснатото писане, тъй като гнусникът до мен непрекъснато се опитва да ме заговори между беззвучните си, но убийствени пръдни. Опитах се да се престоря на заспала, като си стиснах носа, но след няколко минути гадният тип ме потупа по рамото и попита: