1 ч. по обяд. Ура! Шарн и аз шъ живейм в КохСамуи кат хипита на банани и шъ прудаваме мидишки на плажа. Те ти духовно пришиствъни. Стръхотно. Шъ разшитъми само на себе си.
5 ч. следобед. Хмм. Шарън още спи, което ме радва, тъй като май приема нещата доста сериозно. Но аз чувствам, че това е повод да изпитаме собствената си надеждност. Знам, Ще отида в големия хотел и ще разпитам на рецепцията с какви средства разполагат за преодоляване на кризи. Например бих могла да се обадя във фирмата за пътническите чекове. Въпреки това няма да успеем да получим парите навреме. Не, не. Мисли положително.
7 ч. вечерта. Видяхте ли. Поддържате ли висок дух, винаги се появява нещо, което да ви измъкне от ямата. С кого мислите се сблъсках в хотела? С Джед! Каза, че пътуването му до другите острови било съсипано от дъжда, по-късно вечерта щял да се връща в Банкок и тъкмо се канел да мине да ни види преди заминаването си. (Мисля, че Шарън може да се поразстрои, че не е дошъл веднага при нея, но все пак. Може да е сметнал, че вече сме си тръгнали или… Е, не, няма да започна да се вманиачавам вместо нея.)
Както и да е, Джед показа искрено съчувствие, макар да ни беше предупредил никога да не оставяме ценни неща в колибата, дори да е заключена. Изнесе ми кратка лекция (ужасно секси, нещо като смесица от баща и проповедник), после заяви, че няма да успеем да стигнем до Банкок навреме за полета ни във вторник, тъй като всички днешни и утрешни самолети са пълни, но щял да се опита да ни намери билети за нощния влак утре, което ще ни позволи да хванем връзката. Освен това пред ложи да ни даде малко пари за таксита и да си платим колибата. Смяташе, че ако звъннем в понеделник рано сутринта на туристическия ни агент в Лондон, той ще успее да преиздаде билетите ни и ще можем да си ги получим на летището.
— Ще ти върнем парите — благодарно възкликнах аз.
— Ей, не се тревожи — рече той. — Не са чак толкова много.
— Не, ще ги върнем — настоях аз.
— Добре, когато ви е удобно — засмя се той. Той е щедър и богат пич-мечта, макар очевидно парите да не са толкова важни. Освен когато ги нямаш в период на криза.
18 август, понеделник
Във влака от Сурат Тани Кох Самун до Банкок. Във влака е доста приятно — наблюдавам как край нас прелитат оризища и селяни с триъгълни шапки. На всяка спирка към прозорците приближават хора и ни предлагат пиле сате, което е страшно вкусно. Не мога да спра да мисля за Джед. Беше много любезен и на наше разположение по начин, който ми напомни за Марк Дарси, преди да се помъкне с Ребека. Дори ни даде един от саковете си да си сложим нещата, без инициали и пълен с малки шампоанчета и сапунчета от различните му хотели. Шарън е щастлива, защото си размениха телефоните и адресите и ще се видят, щом се върнем. В интерес на истината, ако трябва да съм честна, тя се пръска от самодоволство по най-нетърпим начин. Все пак това е добре след ужасиите, които изживя със Саймън. Винаги съм подозирала, че не мрази всички мъже, а само грозните. О, Боже. Дано успеем да хванем самолета.
19 август, вторник
11 ч. сутринта. На летище Банкок. Вихри се някакъв истински кошмар. Всичката ми кръв бучи в главата и почти нищо не виждам. Шарън тръгна преди мен, за да задържи самолета, докато аз довлека багажа. Трябваше да мина покрай някакъв служител с куче на повод, което се насочи към сака ми и залая.
Всички служители на авиолинията се струпаха около мен и започнаха да крещят, а после една жена в униформа взе сака и ме заведе в някаква стая. Там го изпразниха, после извадиха нож, разпраха хастара, а под него имаше полиетиленов плик, пълен с бял прах. А после… О, Боже. О, Боже. Хора, помогнете.
20 август, сряда
39 кг, алкохолни единици 0, цигари 0, калории 0, вероятност някога да видя гърба на Тайланд 0.
11 ч. сутринта. Полицейският арест, Банкок. Спокойно. Спокойно. Спокойно. Спокойно.
11,01 ч. сутринта. Спокойно.
11,02 ч. сутринта. На краката ми има окови. На краката ми има ОКОВИ. Намирам се в смрадлива килия в Третия свят е осем тайландски проститутки и ведро в ъгъла. Чувствам, че всеки момент ще припадна от жега. Това не може да ми се случва.