24 август, неделя
Минути, прекарани в плач, 0 (ура!).
Като се наспах, съм доста по-бодра. Мисля да открия Фрао. Фрао е моя приятелка, защото ни преместиха заедно тук и аз й подарих сутиена си. Макар да няма гърди, които да сложи вътре, на нея й хареса — непрекъснато се разхожда наоколо и повтаря: „Мадона“. Не мога да не си дам сметка, че това е обич по сметка или по бельо, но просяците не могат да имат претенции, пък и не е лошо да си имаш приятелка. Освен това не искам да стане както когато освобождаваха заложниците от Бейрут и беше очевидно, че никой не харесва Тери Уейт.
Разбирате ли, ако се опитате, можете да свикнете с всичко. Няма да се предавам и разкисвам. Положително вкъщи правят нещо. Шарън и Джуд ще организират вестникарски кампании като за Джон Макарти и ще стоят пред Камарата на общините със знамена с лика ми, стиснали факли.
Трябва да има нещо, което да мога да направя. Струва ми се, че ако освобождаването ми зависи от залавянето на Джед и изтръгването на самопризнание от него, трябва да се положат повечко усилия за това залавяне и изтръгване.
2 ч. следобед. Ура! Най-неочаквано станах любимка на килията. Бях започнала тихичко да уча Фрао думите на песни на Мадона, тъй като тя е побъркана на тази тема, когато около нас започна да се образува малка групичка. Гледаха на мен като на богиня, защото знаех текста на „Безупречна колекция“ от начало до край. Най-накрая гласът народен ме принуди да изпълня „Като девица“, изтъпанена върху куп дюшеци по „Уъндърбра“ и саронг, хванала един тампон като микрофон и точно тогава пазачът започна да се провиква с тъничко гласче. Вдигнах потед и видях, че представителят на британското посолство тъкмо е влязъл.
— А, Чарли — изискано казах аз, слязох от дюшека и забързах към него, като едновременно се мъчех да вдигна саронга над сутиена и да възвърна достойнството си. — Толкова се радвам, че дойде! Имаме да си говорим.
Чарли очевидно не знаеше накъде да погледне, но май се ориентира по посока на „Уъндърбра“. Донесе ми пакет от британското посолство, съдържащ вода, бисквити, сандвичи, инсектицид, хартия и химикалки и най-чудесното — сапун.
Трогнах се до сълзи. Положително беше най-добрият човек, когото бях срещала в живота си.
— Благодаря, благодаря. Нямам думи да изразя благодарността си — прочувствено извиках аз, готова да се хвърля на врата му и да го обладая, облегнат на решетките.
— Няма проблем, всъщност това е стандартна процедура. Щях да ви донеса и предишния път, но ония досадници в службата изядоха сандвичите.
— Ясно — казах аз. — А сега, Чарли, Джед. Тъп поглед.
— Помниш ли Джед? — започнах аз с тон „слушай мама“. — Човекът, който ми даде сака? Много е важно да го заловим. Бих искала да си запишеш още много подробности за него, а после да ми изпратиш човек от Отдела за борба с наркотиците, който да започне издирването му.
— Добре — рече Чарли сериозно и в същото време дълбоко неубедено. — Добре.
— Слушай сега. — Започвах да се превръщам в Пеги Ашкрофт от последните дни на раджата, когато се канеше да го халоса с чадъра си по главата. — Ако тайландските власти толкова държат да дадат пример за борба с наркотиците, че затварят невинни чужденци без съд и присъда, би трябвало да покажат и малко интерес към залавянето на истинските наркотрафиканти.
Чарли усилено се взираше в мен.
— Да, добре, добре — замънка той, сви вежди и енергично закима, без най-малка искрица разбиране да осени погледа му.
След като му обясних още няколко пъти, внезапно му просветна.
— Да, да. Разбирам мисълта ви. Да. Трябва да се разтърсят за човека, който ви прати тук, защото иначе ще изглежда, че не си гледат работата.
— Именно! — засиях аз, възхитена от работата си.
— Добре, добре — каза Чарли и се изправи, все още с крайно сериозното си изражение. — Веднага ще ги накарам да се поразмърдат.
Наблюдавах го как си тръгва, недоумявайки как е възможно такава твар да се издигне в редиците на британската дипломация. Внезапно получих умствен прилив.
— Чарли! — извиках аз.
— Да — откликна той и погледна надолу да провери дали ципът на панталоните му не е отворен.
— С какво се занимава баща ти?
— Баща ми ли? — Лицето на Чарли се проясни. — О, той работи във външното министерство. Проклет дърт пръдльо.