— Политик ли е?
— Не, всъщност е чиновник. Беше дясна ръка на Дъглас Хърд.
Хвърлих бърз поглед към пазачите да проверя дали гледат и се наклоних напред.
— Как върви кариерата ти тук?
— Ако трябва да съм честен, ще я нарека дяволски статична — весело отвърна той. — Чака ме оная мръсна дупка Калкута, освен ако не ме пратят някъде из островите. О, съжалявам.
— За теб няма ли да е полезно, ако направиш дипломатически удар? — започнах изкусително аз. — Защо не звъннеш на баща си едно телефонче…
25 август, понеделник
46 кг (достойна за внимание тънкост), брой… о, майната му, мозъкът ми се е размекнал. Но положително се отразява добре на отслабването.
Пладне. Лош, гаден ден. Трябва да съм луда да си въобразявам, че мога да повлияя на нещо. Изпохапала съм до смърт от комари и бълхи. Повдига ми се и краката ми треперят от непрекъснатата диария, която силно ме затруднява, като се има предвид ведрото. В известен смисъл обаче е полезна, защото замаяната глава кара всичко да изглежда нереално, което май е за предпочитане пред реалността. Бих искала да поспя. Толкова е горещо. Може да съм пипнала малария.
2 ч. следобед. Проклетият Джед. Искам да кажа, как може човек да бъде толкова… Но не бива да тая омраза, защото ще навредя сама на себе си. Трябва да се отдръпна. Не му желая злото, не му желая доброто, просто се отдръпвам.
2,01 ч. следобед. Проклето, шибано, свинско, адско копеле. Дано падне по лице върху таралеж.
6 ч. вечерта. Резултат! Резултат! Преди час довтаса пазачът и ме изведе от килията. Фантастично е да се измъкнеш от вонята. Заведоха ме в малка стаичка за разпити с маса, имитация на дърво, сива метална кантонерка и брой от японско порносписание за обратни, което пазачът набързо ската, когато в стаята влезе нисичък изискан тайландец на средна възраст и се представи като Дъдуани.
Оказа се, че е от Отдела за борба с наркотиците и е доста важна клечка. Добрият стар Чарли.
Започнах да му разказвам подробностите на случката, полетите, с които беше пристигнал и вероятно заминал Джед, сака, описанието на Джед.
— Тъй че вероятно ще можете да го издирите въз основа на всичко това — заключих аз. — По сака вероятно има негови отпечатъци.
— О, ние знаем къде е — снизходително заяви той. — И той няма отпечатъци.
Въх. Няма отпечатъци. Все едно да няма зърна на гърдите или нещо такова.
— Тогава защо не сте го арестували?
— В Дубай е — спокойно отвърна той. Изведнъж страшно се ядосах.
— А, значи бил в Дубай? И вие знаете всичко за него. Знаете, че той го е направил, като е нагласил нещата така, че да изглежда като че ли аз съм го направила, въпреки че не съм. Но спокойно се прибирате вечер у дома при вашите пръчици сате, съпруга и семейство, а аз ще гния затворена тук до края на детеродните си години за нещо, което не съм извършила, само защото не можете да накарате някой да се признае в нещо, което не съм извършила.
Загледа ме ужасено.
— Защо не го накарате да признае? — повторих аз.
— Той е в Дубай.
— Ами тогава накарайте някой друг да признае.
— Госпожице Джоунс, ние в Тайланд…
— Не може някой да не е видял как той или някой вместо него влиза в колибата. Някой трябва да е зашил наркотиците в хастара. Беше зашит на шевна машина. Вървете и разследвайте както се полага.
— Правим всичко по силите ни — хладно отсече той. — Нашето правителство гледа много сериозно на нарушаването на законите против разпространението на наркотици.
— А моето правителство гледа много сериозно на защитата на гражданите си — тръснах аз и за момент помислих за Тони Блеър и си го представих как крачи нервно и удря тайландския посланик по главата.
Тайландецът се изкашля да вземе думата.
— Ние…
— Освен това съм журналистка — прекъснах го аз. — В една от най-известните британски телевизии за парещите проблеми на съвременността — продължих аз, като се мъчех да прогоня образа на Ричард Финч, който дърдори: „Мисля за Хариет Харман, мисля за черно бельо, мисля за…“ — Там планират енергична кампания в моя защита.
Изведнъж пред очите ми пак изплува Ричард Финч: „Бриджет с падналите гащи още ли не се е върнала от почивка? От чукане по плажа е забравила да вземе самолета.“
— Освен това имам връзки в най-висши правителствени сфери и мисля, че като отчетем съществуващия климат — млъкнах, за да му хвърля многозначителен поглед, защото съществуващият климат винаги е особено важен, нали така? — ще изглежда много зле в нашите медии, ако ме държите затворена при тези откровено адски условия за престъпление, което очевидно и според вашите собствени твърдения не съм извършила, докато местната полиция не съумява да приложи собствените си закони спрямо собствения си народ и не разследва престъплението както трябва.