Загърнах саронга около себе си с огромно достойнство, облегнах се и му отправих студен поглед.
Чиновникът пошава на стола и надникна в бумагите си. После вдигна поглед с готова писалка.
— Госпожице Джоунс, можем ли да се върнем на момента, когато сте разбрали, че в колибата ви е влизане насилствено? Ха!
27 август, понеделник
50 кг, цигари 2 (но на грозна цена), фантазии как МаркДарси/Колин Фърт/принц Уилям нахлуват в килията и казват:
„В името на Бога и Англия, освободете бъдещата ми съпруга!“: несекващи.
Тревожа се, два дни бях в неведение. Никакви вести, никакви посещения, само непрестанни молби да изпълнявам песни на Мадона. Непрекъснатото препрочитане на „Ако“ е единственото ми средство да запазя спокойствие. После тази сутрин се появи Чарли — в ново настроение! Крайно солиден, тежкар и невероятно самоуверен, с нов пакет, съдържащ сандвичи с топено сирене, които, като се вземат предвид по-раншните ми фантазии за изкуствено осеменяване зад стените на затвора, открих, че изобщо не ми се ядат.
— Да. Нещата се раздвижват — започна Чарли с надутия тон на правителствен агент, натоварен с най-експлозивните тайни на британското външно разузнаване. — При това дяволски добре. Външно министерство предприе мерки.
Като се опитвах да не мисля за високопоставените фъшкии по кабинетите, казах:
— Говори ли с баща си?
— Да, да — отвърна той. — Знаят всичко за случая.
— Излезе ли във вестниците? — въодушевено запитах аз.
— Не, не. Всичко е скрито-покрито. Не искаме да клатим лодката. Както и да е. Имате поща. Приятелките ви са я предали на татко. Според него били много привлекателни.
Отворих големия плик на Външно министерство с разтреперани ръце. Първото беше писмо от Джуд и Шарън, доста предпазливо написано, почти кодирано, сякаш мислеха, че ще го четат шпиони.
Бридж,
Не се тревожи, обичаме те. Ще те измъкнем от там. Джед проследен. МаркДарси помага (!).
Сърцето ми подскочи. Беше най-добрата възможна новина (като се изключи, разбира се, отменянето на десетгодишната ми присъда).
Помни Вродената изисканост и диетичния потенциал на затвора. Скоро в „192“. Повтаряме, не се тревожи. Момичетата са над всичко.
С огромна обич
Джуд и Шарън
Гледах писмото и премигвах разчувствана, после жадно разкъсах втория плик. Дали не беше от Марк?
Писмото беше написано на гърба на дълга хвалебствена тирада за езерото Уиндърмиър и гласеше:
Посетихме баба ти в „Сейнт Ан“ и правим обиколка на езерата. Времето е малко шарено, но фабричните магазини са върхът. Татко си купи жилетка от агнешка кожа! Можеш ли да се обадиш на Уна да я питаш дали е включила автомата на отоплението?
С обич
Мама
30 август, събота
50 кг (надявам се), алкохолни единици 6 (ура!), цигари 0, калории 8755 (ура!), брой проверявания на сака за наличие на наркотици 24.
6 ч. сутринта. В самолета. Връщам се вкъщи! Свободна! Слаба! Чиста! С лъскава коса! В собствени чисти дрехи! Ура! Имам си жълти вестници и „Мари Клер“! Всичко е прекрасно.
6,30 ч. сутринта. Необяснимо пропадане. Малко е объркващо да те натикат в тъмен самолет, където всички наоколо спят. Усещам огромен прилив на еуфория, но се чувствам направо изцедена. Снощи дойдоха пазачите и ме изведоха. Отидохме в една стая, където ми върнаха дрехите. Там ме посрещна друг служител на посолството на име Брайън с много особена найлонова ризка с къси ръкавки и телени очилца. Каза, че в Дубай имало „развитие“ и натиск на най-високо равнище от Външно министерство, затова трябвало незабавно да ме изведат от страната, преди климатът да се промени.
В посолството беше много странно. Нямаше никой, с изключение на Брайън, който ме заведе в празна старомодна баня, където вещите ми бяха на купчинка, и каза да взема душ и да се преоблека, но да побързам.
Не можах да повярвам колко съм отслабнала, но нямаше сешоар, тъй че косата ми остана страшно чорлава. Не че е важно, но щеше да е добре да изглеждам хубава при пристигането. Тъкмо започнах да се гримирам, когато Брайън почука на вратата и каза, че трябва да тръгваме.
Всичко ми беше като на сън, изтичахме по вдигащия пара тротоар до колата, понесохме се през улици, пълни с кози, клаксони и цели семейства на един велосипед.
Не можах да повярвам колко е чисто летището. Не се наложи да минавам по нормалната процедура, а през някакъв специален дипломатически вход. Когато стигнах до изхода за самолета, всичко наоколо беше празно, самолетът се готвеше да излети и само един мъж със светеща жълта жилетка ни чакаше.