— Благодаря — казах на Брайън. — Благодарете на Чарли от мое име.
— Добре — закачливо отвърна той. — Или по-точно на баща му. — После ми подаде паспорта и ми стисна ръката с истинско уважение, каквото не бях свикнала да получавам преди окошарването си.
— Справихте се много добре — заяви той. — Браво, госпожице Джоунс.
10 ч. сутринта. Успях да поспя. Страшно се вълнувам, че се връщам. Наистина преживях духовно пречистване. Вече всичко ще е различно.
Нови решения след духовното пречистване
1. Да не започвам пак да пия и пуша, тъй като единайсет дни минах без алкохол и само с две цигари (не желая да навлизам в подробности за начина, по който ги получих). Все пак сега може да пийна бутилчица вино. Тъй като трябва да празнувам. Да.
2. Да не разчитам на мъже, а на себе си. (Освен ако Марк Дарси не пожелае да се върне при мен. О, Боже, така се надявам. Надявам се да е разбрал, че още ме обича. Надявам се именно той да ме е измъкнал. Надявам се да ме чака на летището.)
3. Да не се притеснявам за глупости като напр. тегло, чорлава коса, кого е поканила Джуд на сватбата.
4. Да не пренебрегвам съветите на книгите за самопомощ, стихотворенията и т.н., но да ги огранича до ключовите въпроси — оптимизъм, неизмъкване, опрощаване (макар може би не и на Шибания Джед, както скоро ще се разбере).
5 Да внимавам повече с мъжете, тъй като очевидно са, както свидетелства Шибания Джед, да не говорим за Даниел, опасни.
6. Да не се впрягам от хорските гадости, напр. на Ричард Финч, а да придобия самоувереност и да разчитам на себе си.
7. Да бъда по-духовна и да се придържам към духовните принципи.
Така, а сега мога да хвърля поглед на таблоидите и „Здрасти!“
11 ч. сутринта. Ммм. Фантастични снимки на отскоро позагладилата се Даяна и косматия Доди. Хмф, все пак. Точно когато отслабнах, тя започна да проявява тенденция към закръгляне. Страхотно. Радвам се, че е щастлива, но някак си не съм уверена, че той е подходящ за нея. Надявам се, че не ходи с него само защото не е преебвач. Но бих я разбрала, ако е така.
11,15 ч. сутринта. По вестниците май няма нищо за мен, макар че, както каза Чарли, всичко е скрито-покрито и се пази в тайна от правителството, за да не се влошат отношенията с Тайланд, вносът на фъстъчения сос и т.н.
1130 ч. сутринта. Кафявото ще е черното на сезона! Току-що хвърлих поглед на „Мари Клер“.
1135 ч. сутринта. Макар че кафявото трябва да е сивото на този сезон, тъй като миналия сезон сивото беше черно. Да.
11,40 ч. сутринта. Мн. тежка катастрофа все пак, защото броят на кафявите дрехи в гардероба ми е 0, дано освобождаването ми донесе някакви пари.
11,45 ч. сутринта. Ммм. Виното е великолепно след толкова време. Направо те блъсва в ставата.
1230 ч. по обяд. Йък. Малко ми се повдига след нахвърлянето върху таблоидите. Бях забравила потиснатостта и срама, които те налягат след четенето им като махмурлук, и чувството, че светът по някакъв гаден начин се е превърнал в мръсна, мръсна история, в която хора, описвани като добри, изведнъж са се оказали зли и лоши.
Навремето страшно се забавлявах с една история за свещеник, който се оказал чукач и преебвач. Винаги е много забавно, когато другите хора се държат лошо. Но все пак чувствам, че основателите на групата за подпомагане на жертвите на чукащия свещеник (защото „жените, които имат връзка със свещеници, често няма към кого да се обърнат“) действат малко партизански. Ами другите, които нямат към кого да се обърнат? Естествено е да има и групи за подпомагане на жени, които са станали жертви на чукащи министри на торите, членове на британските национални отбори, които са спали с членове на кралското семейство, римокатолическо духовенство, спало със знаменитости или членове на кралското семейство, и знаменитости, спали с членове на широката публика, изповядали това на членове на римокатолическото духовенство, продали историята на неделните вестници. Може и аз да продам историята си на неделен вестник и оттам да паднат парици. Не, така не бива, виждате ли, духовността ми вече е поразена от таблоидния манталитет.
Но пък може да напиша книга. Може да се върна в Англия като герой, подобно на Джон Макарти, и да напиша книга „Някои облачни образувания“ или друго метеорологично явление. Може да ме посрещнат като герой, да дойдат Марк, Джуд, Шазрън, Том, родителите ми и тълпи от чакащи фотографи, а Ричард Финч плахо да ме моли за ексклузивно интервю. Най-добре да не се напивам много. Надявам се да не се разбеснея. Предчувствам, че ще ме посрещнат полицаи, адвокати или нещо подобно и ще ме заведат в някоя секретна база за разпит. Май ще подремна.