Выбрать главу

„Когато бях в беда, ти се грижеше за мен, когато бях в опасност, ти се опитваше да я спреш, когато бях болна, ти ме посещаваше, когато хората ме избягваха, ти поемаше ръката ми. Каквото и да направеше за бедните и нещастните, все едно, че го правеше за мен.“

12. СТРАННИ ВРЕМЕНА

1 септември, понеделник

50,2 кг (трябва да внимавам да не възвърна веднага килограмите), калории 6452.

— Когато стигнах до изхода, разбрах, че нещо не е наред — разказа ми Шарън, когато минаха снощи с Джуд. — Но хората от авиокомпанията не искаха да кажат какво се е случило и ме накараха да се кача на самолета, а след това не ме пуснаха да сляза и след малко самолетът вече се носеше по пистата.

— И кога научи? — запитах аз, като облизах последните капки шардоне от чашата си, при което Джуд веднага протегна бутилката да я напълни. Беше прекрасно, прекрасно.

— Не и преди да кацнем — отвърна Шарън. — Полетът беше отвратителен. Надявах се, че просто си изпуснала самолета, но всички се държаха много особено и гадно с мен. А в секундата, когато слязох от самолета…

— Арестуваха я! — радостно възкликна Джуд. — Пияна като свиня.

— О, не — извиках аз. — А ти се надяваше Джед да те чака на летището.

— Копеле мръсно — смотолеви Шарън и се изчерви. Някак си усетих, че ще е най-добре да не споменавам повече името на Джед.

— Имал е свой човек зад теб на опашката в Банкок — обясни Джуд. — Очевидно е чакал на Хийтроу да му се обадят и веднага е взел самолета за Дубай.

Оказа се, че Шарън се обадила на Джуд от полицейския участък и после бързо се свързали с Външното министерство.

— И после, нищо — обяви Джуд. — Започнаха да бръщолевят нещо за десетгодишна присъда.

— Спомням си — потреперах аз.

— Обадихме се на Марк в сряда вечерта и той веднага се свърза с познатите си в „Амнести“ и Интерпол. Опитахме се да се свържем с майка ти, но от телефонния секретар разбрахме, че е на обиколка из Езерата. Колебахме се дали да не звъннем на Джефри и Уна, но решихме, че само ще предизвикаме поголовна истерия без никаква полза.

— Много мъдро — одобрих аз.

— Следващия петък разбрахме, че си прехвърлена в истински затвор… — продължи Шарън.

— А Марк взе самолета за Дубай.

— Ходил е в Дубай? Заради мен?

— Беше фантастичен — извика Шарън.

— Но къде е сега? Оставих му съобщение, но не ми се обади.

— Още е там — отвърна Джуд. — В понеделник ни се обадиха от Външно министерство и всичко изглеждаше коренно променено.

— Вероятно тогава Чарли е говорил с баща си! — развълнувано вметнах аз.

— Разрешиха ни да ти изпратим пощата…

— А във вторник чухме, че са пипнали Джед…

— А пък в петък се обади Марк и каза, че са получили самопризнание…

— И в събота като гръм от ясно небе ни съобщиха, че си в самолета!

— Ура! — извикахме и трите и се чукнахме с виното. Сърбеше ме езикът да разпитам повече за Марк, но не исках да изглеждам неблагодарна и повърхностна по отношение на извършеното от момичетата.

— А продължава ли да излиза с Ребека? — не издържах аз.

— Не! — извика Джуд. — Изобщо не!

— Какво е станало?

— Всъщност не знаем — рече Джуд. — Както изглеждаше, че работата им е опечена, изведнъж Марк обяви, че няма да ходи в Тоскания и…

— Никога няма да се сетиш с кого излиза Ребека сега — прекъсна я Шарън.

— С кого?

— С човек, когото познаваш.

— Да не е Даниел? — запитах аз със странна смесица от чувства.

— Не.

— С Колин Фърт?

— Не.

— Фъх. С Том?

— Не. Мисли за друг, когото познаваш доста добре. Женен.

— С баща ми? С Магдиния Джереми?

— Топло, топло.

— Какво? Не ми казвайте, че е с Джефри Алкънбери.

— Не — изкиска се Шаз. — Той не само е женен, той е и обратен.

— С Джайлс Бенуик — изведнъж изтърси Джуд.

— С кого? — изтъпях аз.

— С Джайлс Бенуик — потвърди Шаз. — Познаваш Джайлс, за Бога, дето работи с Марк и когото спаси при опита му за самоубийство у Ребекини.

— Дето си падаше по теб.

— Двамата с Ребека останали сами в Глостършир да си ближат раните след злополуките си, чели заедно книги за самопомощ и сега… са неразделни.

— Като дупе и гащи — допълни Джуд.

— Слели са се във великия акт на любовта — започна да раздува Шарън.

Настъпи пауза, през която се гледахме, онемели от тези неведоми Божии пътища.