— Добре, татко, чао — казах аз и отново взех слушалката.
— Миличка — захриптя мама с дрезгав, самосъжалителен шепот, — трябва да ти кажа нещо. Не мога повече да го крия от семейството и обичните си същества.
Като се помъчих да не се замислям върху разликата между „семейството“ и „обичните същества“, казах бодро:
— Е, не се чувствай длъжна да ми казваш неща, които не искаш.
— А какво ме съветваш да сторя? — истерично се разкрещя тя. — Да живея в лъжа? Аз съм пристрастена, мило, пристрастена съм!
Заблъсках си главата към какво ли е решила да се пристрасти. Майка ми никога не пие повече от чашка черешов ликьор, след като Мейвис Ендърби се напила на двайсет и първия си рожден ден през 1952 и трябвало да я заведат у дома на рамката на велосипед, собственост на някой си „Пишльо“. Лекарствата й се свеждат до някое и друго хапче за успокояване на сухата кашлица, която получава веднъж на две години при представленията на Любителското театрално дружество в Кетъринг.
— Пристрастена съм — повтори тя и направи драматична пауза.
— Добре — казах аз. — Пристрастена си. И към какво точно си пристрастена?
— Към връзките — отсече тя. — Пристрастена съм към връзките, миличка. Аз съм зависима. Ударих с глава масата пред мен.
— След трийсет и шест години с татко! — говореше тя. — И изобщо да не разбера.
— Но, мамо, да си омъжена за някого не значи, че…
— О, не, не съм зависима от татко — тръсна тя. — Зависима съм от удоволствията. Казах на татко, че аз… Ох, трябва да бягам. Време е за клетвата ми.
Стоях втренчена в кафеварката с размътен мозък. Не знаеха ли какво ми се беше случило? Нима тя най-сетне бе прекрачила границата на здравия разум?
Телефонът звънна пак. Беше баща ми.
— Съжалявам за всичко това.
— Но какво става? Мама наблизо ли е?
— Ами да, в известен смисъл… Отиде на занимания.
— Къде сте?
— Ние сме… ами, това е нещо… Казва се „Дъгите“. „Мунисти?“ — помислих си аз. — „Сциентолози?“
— Това е… ъм, център за лечение на алкохолици. Боже мой. Оказва се, че не само аз съм се тревожила от пиенето на татко. Мама му казала, че една вечер, докато били на гости на баба в „Света Ана“, той отишъл в Блакпул и се появил в старческия дом пиян до козирката с бутилка „Феймъз Граус“ в едната ръка и пластмасова кукла на Страшната Спайска с чифт изкуствени зъби, прикрепени на гърдите, в другата. Извикали лекар и миналата седмица, направо от баба в „Света Ана“ отишли в този рехабилитационен център, където мама, както винаги, решила да не остава на втори план.
— Тук не смятат, че проблемът ми е всъщност в уискито. Твърдят, че прикривам болката си или нещо подобно, предизвикана от всички тия Хулиовци и Уелингтъновци. Планът е да се борим заедно с нейната пристрастеност към „удоволствията“.
О, Боже.
Май ще е най-добре засега да не казвам нищо на мама и татко за Тайланд.
10 ч. вечерта. Все още в апартамента. Ето, виждате ли. Ура! Прекарах целия ден в разтребване и почистване и всичко е под контрол. Цялата поща е оправена (е, поне е подредена на купчинка). Освен това Джуд е права. Нелепо е четвърти месец да живея с огромна дупка в стената и е чудо, че някой все още не се е покатерил по задната стена и не е нахълтал вътре. Няма повече да търпя безсмислените извинения на майстор Гари. Накарах един приятел на Джуд, адвокат, да му напише писмо. Виждате ли какво прави човек, когато е изцяло обновен? Прекрасно е…
Уважаеми господине,
Действаме от името на г-ца Бриджет Джоунс.
Уведомени сме, че клиентката ни е влязла в устна договореност с вас на или около 5 март 1997 г., въз основа на която сте се съгласили да построите разширение на апартамента на клиентката ни (включващо втора стая/кабинет и тераса на покрива) срещу цена от 7000 лири. На 21 април 1997 г. клиентката ни ви е връчила авансово сумата 3500 лири, за да започнете работа. В договореността ви е бил изрично споменат срок за завършване на работата шест седмици след деня на авансовото плащане.
На 25 април 1997 г. сте започнали работа, като сте отворили голяма (2×3 м) дупка във външната стена на апартамента на клиентката ни. След това в период от няколко седмици сте прекратили работа. Нашата клиентка е правила многократни опити да се свърже с вас по телефона и ви е оставяла съобщения, на нито едно от които не сте отговорили. Изглежда, че на 30 април 1997 г. сте се върнали в апартамента на клиентката ни, докато тя е била на работа, но вместо да продължите работата според уговорката ви, вие само сте покрили дупката в стената с плътен полиетилен. Оттогава не сте се появявали да довършите работата си и не сте отговорили на нито едно от телефонните съобщения на клиентката ни, в които тя настоява да изпълните задълженията си.