Дупката, която сте оставили на външната стена на апартамента на клиентката ни, го прави студен, несигурен и необезопасен срещу кражби. Вашият отказ да продължите и да довършите работата, която сте се съгласили да започнете, представлява най-явното възможно нарушаване на договореността ви с клиентката ни. Следователно сте се отрекли от договора, което отричане се приема от клиентката ни…
Дрън-дрън-дрън, така, така, така… длъжен да възстановите разходите… пряко отговорен за всякакви щети… Ако не получим отговор на това писмо в едноседмичен срок с потвърждение, че ще компенсирате клиентката ни за претърпените щети… в резултат сме упълномощени да предприемем съдебно дирене срещу вас за неизпълнение на договор без по-нататъшно уведомление.
Ха. Ахахахаха! Ще му дам урок, който няма да забрави, докато е жив. Ходих до пощата, тъй че ще го получи утре. Ще го науча, че не се шегувам, и няма да позволя повече да ме подритват и неуважават;
Така. Сега си вземам половин час за измисляне на идеи за утрешната оперативка.
10,15 ч. вечерта. Хммм. Дали да не си купя вестници, които да ми подскажат нещо? Не, късно е.
10,30 ч. вечерта. Всъщност няма повече да се тревожа за Марк Дарси. Нямам нужда от мъж. Навремето идеята е била мъжете и жените да се събират да живеят заедно, защото жените не са можели да оцеляват без тях, но сега — ха! Имам си собствен апартамент (макар и дупчест), приятели, доходи и работа (поне до утре), тъй че ха! Хахахахаха!
10,40 ч. вечерта. Така. Идеите.
10,41 ч. вечерта. О, Боже. Не мога да отрека, че все пак ми се прави секс. Не съм правила секс от векове.
10,45 ч. вечерта. Дали да не е нещо за Нова Британия при Новите лейбъристи? Също като след меден месец или когато ходиш с някого от шест месеца и започваш да се дразниш, че не мие чиниите? Вече намаляват студентските стипендии? Хм. Толкова лесно беше да правя секс и да ходя с кого ли не, когато бях студентка. Може пък да не заслужават проклетите стипендии, ако през цялото време се занимават със секс.
Брой месеци, през които не съм правила секс: 6. Брой секунди, през които не съм правила секс:
(Колко секунди има в едно денонощие?)
60×60=3600×24=
(Я да взема калкулатора.)
86400×28=2419200
x 6 месеца = 14515200.
Четиринайсет милиона петстотин и петнайсет хиляди и двеста секунди не съм правила секс.
11 ч. вечерта. А може простоНИКОГА ВЕЧЕ ДА НЕ ПРАВЯ СЕКС.
11,05 ч. вечерта. Какво ли става, ако човек не прави секс. Полезно ли е, или вредно?
11,06 ч. вечерта. Може би просто ще зарасна?
11,07 ч. вечерта. Не, не би следвало да мисля за секс. Аз съм човек на духа.
11,08 ч. вечерта. От друга страна, сигурно е полезно човек да създаде потомство.
11,10 ч. вечерта. Джърмейн Гриър не е имала деца. Само че какво доказва това?
11,15 ч. вечерта. Така. Новите лейбъристи, Новите… О, Боже. Станала съм целомъдрена. Целомъдрие! Новите целомъдреници! Мисълта ми е, щом се случва с мен, вероятността да се случва и с много други хора е голяма. Не е ли в това смисълът на духа на времето?
„Изведнъж навсякъде има по-малко секс.“ Все пак ще е гадно да се предоставя за широка консумация. Напомня ми как навремето прочетох статия в „Таймс“, която започваше с: „Изведнъж навсякъде има повече трапезарии“, публикувана същия ден, когато в „Телеграф“ излезе статия „Къде изчезнаха трапезариите?“
Така, трябва да си лягам. Твърдо съм решена първия ден новата аз да отиде рано на работа.
З септември, сряда
53 кг (аах, аах), калории 4995, брой секунди без секс 14 601 600 (вчерашното число + 86 400 — броят в едно денонощие).
7 ч. вечерта. Отидох рано на работа за първи път след Тайланд, очакваща ново отношение и съчувствие, но заварих Ричард Финч в традиционното му гадно настроение: раздразнителен, маниакално палещ цигара от цигара и дъвчещ дъвка с налудничав блясък в очите.
— Хо! — извика той, когато влязох. — Хо! Ахахахахаха! Какво ли носим в чантичката си? Опиум, а? Прах? Имаме ли дупка в хастара? Внесохме ли малко амфетаминчета? Да не е маково семе? Или нещо мнооого бързо? Хашиииш? Малко Роки коки-коки? ОХХХХХ Окиикокиикокии — диво запя той. — Ооох окиикокииикокиии. Ооох! Окиикокиикокии! — С идиотски блясък в очите грабна двете репортерки до себе си и започна да ги блъска напред с крясъци: — Паднете на колене, протегнете ръце, всичко е в чантичката на Бриджет, ра-ра!
Разбрах, че изпълнителният ни продуцент излиза от някакво наркотично опиянение, усмихнах се благо и не му обърнах внимание.
— О, днес сме госпожица Порасна ни работата, а? Ооох! Хайде, всички. Бриджет с важното дупе, току-що излязла от затвора, е сред нас. Да започваме. Да започвамедиидуудаа.