Да си призная, не така си бях представяла нещата. Всички започнаха да се събират около масата и да гледат с омраза от часовника към мен. Какво толкова, беше едва девет и двайсет, а оперативката трябваше да започне в и половина! Само защото бях започнала да идвам рано, не значеше, че оперативката трябва да започне рано вместо късно.
— Така, добре, Бриджееет! Идеи! Какви идеи имаме днес да очароваме останалата без дъх нация? Десет ценни съвета за контрабанда от печената мацка? Най-добрите британски сутиени за складиране на дрога в подплънките?
Ако владееш се, когато всички треперят, помислих си аз. Що не го перна през устата!
Поглепна ме, като дъвчеше и очаквателно се хилеше. Колкото и да беше странно, обичайните подхилквания около масата не се появиха. Всъщност тайландската случка сякаш беше вдъхнала уважение у колегите ми към мен, на което не бях свикнала да се радвам.
— Какво ще кажете за Новите лейбъристи след медения месец?
Ричард Финч стовари глава на масата и захърка.
— Всъщност имам и друга идея — продължих след небрежна пауза. — За секса — добавих, при което Ричард моментално вдигна глава.
— Е? Ще я споделиш ли с нас, или ще я запазиш за приятелчетата си от Отдела за борба с наркотиците? — Целомъдрието — тръснах аз. Настъпи впечатлено мълчание. Ричард Финч ме гледаше опулен, сякаш не можеше да повярва. — Целомъдрие? — Целомъдрие — доволно кимнах аз. — Новото целомъдрие.
— Какво… имаш предвид монаси и монахини? — попита Ричард Финч.
— Не. Целомъдрие.
— Обикновени хора, които не правят секс — намеси се Пачули и нахално го изгледа.
Атмосферата около масата рязко се промени. Може би Ричард бе прекрачил толкова далеч границата на здравия разум, че вече никой не му цепеше басма.
— Какво, заради някаква будистка тантра ли? — презрително изрече той, а кракът му започна конвулсивно да се гърчи, докато дъвчеше.
— Не — отговори Секси Мат, като внимателно се взираше в бележника си. — За обикновените хора като нас, които минават без секс дълги периоди от време.
Стрелнах Мат с очи точно в момента, когато и той направи същото към мен.
— Какво? Вие? — изгледа ни невярващо Ричард. — Че вие всички сте в разцвета на младостта, е, с изключение на Бриджет.
— Благодаря — промърморих аз.
— Та вие всяка нощ сте като зайци! „Вътре, вън, вътре, вън и пак си търсиме навън — пропя той. — Окиикокии обърни я и отзад оправи я!“ Не е ли така?
Около масата се понесе тихо шумолене.
— Не е ли така? Нова пауза.
— Кой в тази стая не е правил секс през последната седмица?
Всички се вторачиха в бележниците си.
— Добре. Кой е правил секс през последната седмица? Никой не вдигна ръка.
— Не мога да повярвам. Добре. Кой от вас е правил секс през последния месец?
Пачули вдигна ръка. Също и Харолд, който самодоволно засия към нас през очилата си. Вероятно лъжеше. Или се беше натискал набързо.
— Значи всички останали… Исусе. Вие сте перверзници. Не може да бъде, защото работите прекалено много. Целомъдрие. Ха! Не можете да си надигнете задниците. Свалени сме от ефир заради Даяна, тъй че най-добре измислете нещо по-добро за останалата част от сезона. Никакви целомъдрени глупости. Връщаме се следващата седмица в ефир с гръм и трясък.
4 септември, четвъртък
53,5 кг (това трябва да спре, защото лежането в затвора ще се окаже напразно), бр. пъти представяне как убивам Ричард Финч 32 (това също трябва да спре, защото възспиращата стойност на лежането в затвора ще изчезне), бр. пробвани, но некупени черни сака 23, бр. секунди без секс 14 688 000.
6 ч. вечерта. Мн. съм щастлива по повод есенното усещане на света като за начало на нова учебна година. На връщане към къщи ще ида на късно вечерно пазаруване, не за да купя нещо поради финансовата криза, а само да пробвам новия есенен стил „кафявото е черно“. Мн. съм развълнувана и твърдо решена тази година да бъда по-умела в пазаруването, напр. а) да не се паникьосвам и да откривам, че единственото нещо, което мога да купя е черно сако, тъй като от колко черни сака може да се нуждае едно момиче и б) да намеря пари от някъде. Може би от Буда?
8 ч. вечерта. В ресторанта „Пържолите на Ангъс“ на улица Оксфорд. Пристъп на неконтролируема паника. Във всички магазини сякаш има леко променени варианти на едно и също нещо. Умът ми се обгърна в мъгла и не мога нищо да реша, докато не обгледам и не каталогизирам всичко, напр. налични черни найлонови сака: едно във „Френска връзка“ за 129 лири, или друго много изискано в „Майкъл Корс“ (мъничко, юрганесто) за 400 лири. Черните найлонови сака в „Хенс“ са само по 39,99 лири. Мога да си купя например десет черни найлонови сака от „Хенс“ на цената на едно от „Майкъл Корс“, но тогава гардеробът ми ще се задръсти с черни сака, пък и без това не мога да си позволя да купя нито едно.