Джоана Линдзи
Бриджит
ПЪРВА ГЛАВА
Франция, 972 г. сл. Хр.
Бриджит дьо Луру въздъхна и сведе очи към угоената гъска, която лежеше на кухненската маса. Намръщи се, ала усърдно се зае да скубе перата, както наскоро я бяха научили. Работата бе съвсем нова за седемнадесетгодишната девойка, но бе едно от многото задължения, към които напоследък бе принудена да привиква. Тя с досада отметна златисторусия кичур, паднал на челото й.
Кръвта от закланата гъска бе опръскала престилката й, както и краищата на кафявата й вълнена туника. Всичките й дрехи бяха заприличали на парцали от мръсната слугинска работа. Ала тя сама си бе избрала тази съдба.
На отсрещната страна на масата седеше Едора, чиято работа вършеше Бриджит. Кафявите очи на слугинята следяха съчувствено младата й господарка, която в този миг вдигна поглед и примирено се усмихна.
— Каква несправедливост! — възкликна Едора и очите й гневно светнаха. — Аз, която съм слугувала в къщата на баща ви през целия си живот, сега трябва да стоя със скръстени ръце, докато вие вършите черната работа.
Бриджит сведе очи, за да прикрие напиращите сълзи.
— По-добре това, отколкото да се съглася с кроежите на Дрюода — промълви тя.
— Нейната жестокост няма равна!
— Склонна съм да се съглася с теб — меко отвърна девойката. — Страхувам се, че лелята на брат ми никак не ме харесва.
— Кучка! — ядно просъска слугинята.
Алтия, майката на Едора, прекоси кухнята, като размахваше голяма лъжица.
— Ти си прекалено снизходителна, Едора. Дрюода ни заповяда да я наричаме „мадам“, а всъщност е една мързелива крава. От ден на ден става все по-дебела, а виж ме мен — непрекъснато отслабвам, откакто тази жена се появи тук. Каза, че щяла да ми счупи ръцете, ако опитвам гозбите, докато готвя. Та къде се е чуло и видяло готвачка да не опитва гозбите си? Нали трябва да знам какво е яденето на вкус, а тя ми забранява да го опитвам. Какво да правя?
Едора се подсмихна.
— Сложи това-онова в яденето й и се моли да не разбере. Ето какво трябва да направиш.
— За Бога, не го прави! — заливаше се от смях Бриджит. — Ще те набие, Алтия, а може и да те изгони. Нищо чудно дори да те убие в гнева си.
— Знам. Права сте, госпожице — закиска се Алтия и едрото й тяло се разтресе. — Ала мисълта за това ми доставя неимоверно удоволствие, сякаш опитвам вкусен сладкиш.
Едора отново доби сериозен вид.
— Животът стана непоносим, откакто Дрюода започна да се разпорежда тук. Не съм виждала по-жестока господарка, а страхливият й съпруг не прави нищо, за да я обуздае. Мадмоазел Бриджит не заслужава да се отнасят към нея, сякаш е най-долна слугиня в имението. — Едора се изчерви от надигащия се в гърдите й гняв. — Мадмоазел Бриджит е наследницата на това имение и завареният й брат трябваше да се погрижи за бъдещето й, след като баща им почина. А сега, след като и той…
Едора млъкна и смутено сведе глава, но Бриджит се усмихна.
— Няма нищо, Едора. Куинтин е мъртъв и аз трябва да свикна с тази мисъл.
— Исках само да кажа, че той трябваше да го уреди със своя сеньор1. Нима е справедливо да се подчинявате на толкова проклета жена, каквато е Дрюода. Тя и нейният съпруг дойдоха тук да просят милостиня от Куинтин веднага след като баронът почина. Още тогава трябваше да ги отпрати. Сега вече е късно. Те, изглежда, смятат, че това имение е тяхно. Вашият заварен брат беше великодушен човек, но в този случай…
Острият поглед на Бриджит я накара да замълчи. Сините й очи гневно светнаха.
— Ти обвиняваш Куинтин несправедливо, Едора. Моят заварен брат никога не е предполагал, че Дрюода ще ме държи далеч от граф Арнулф. Но графът е нашият сеньор и сега по право е мой настойник, без значение какво твърди Дрюода. Той ще се погрижи за наследството ми. Трябва само по някакъв начин да се добера до него.
— И как ще стане това, след като Дрюода не ви позволява да напуснете имението? — разгорещено попита Едора.
— Ще намеря начин. — Гласът на Бриджит не прозвуча особено убедително.
— Друго би било, ако имахте роднини… — тъжно поклати глава Алтия и въздъхна.
— Нямам никакви роднини. И ти го знаеш, Алтия, след като служиш в този дом, откакто баща ми е господар на Луру. Семейството не е било голямо и последните мъже от рода са загинали по време на кралския поход за отвоюването на Лотарингия. От страна на майка ми също нямам никакви близки, тя самата е била под опеката на граф Арнулф, когато се е омъжила за барона.
— Мадмоазел, Дрюода ви принуждава да се трепете по цял ден с черна работа, сякаш сте обикновена слугиня. Нищо чудно скоро да започне и да ви бие — изрече Едора. — Ако знаете как да се доберете до двора на граф Арнулф, трябва да го сторите час по-скоро. Не можете ли да проводите таен пратеник?
1
Част от системата на средновековната западноевропейска йерархия: феодали — сеньори — васали. През 847 г. Карл Плешиви, внук на Карл Велики, издал известния Мерсенски капитуларий, който постановявал, че „всеки свободен човек има право сам да си избира сеньор“. — Б.пр.