— Моят брат е женен за сестра ти — саркастично се усмихна Роже, сграбчи прислужницата, настани я в скута си и му хвърли кос поглед.
— Надявам се, не мислиш, че това ни прави роднини — изръмжа Ролан.
— Никога не бих признал едно копеле за свой роднина! — озъби се Роже.
За миг се възцари напрегната тишина, сетне презрителният смях на Роже изпълни стаята.
— Какво? Да не би да нямаш отговор, Ролан? — предизвикателно се извиси гласът на Роже. Той прегърна момичето в скута си и добави: — Копелето не може да се побере в кожата си, откакто го победих при последната ни схватка.
В сините очи на Ролан блесна гневна мълния, ала когато заговори, гласът му бе спокоен:
— Аз наистина съм копеле и всички го знаят. Но не съм страхливец, Роже, нещо, което подозирам, че ти си. Преди да ме нападнеш последният път, изчака, за да се увериш, че съм достатъчно пиян, преди да се биеш с мен. — Роже се надигна, като избута момичето настрани, но острият поглед на Ролан го прикова на мястото му.
— Сгрешил съм, Роже. Ти не си просто страхливец. Ти предизвикваш смъртта и го правиш с ясно съзнание.
— Ролан, не! — извика Ги и се опита да възпре приятеля си.
Ала кипящият вулкан в гърдите на Ролан не можеше да бъде спрян. Той бутна Ги настрани, изправи се и измъкна меча си. Движенията му бяха толкова резки, че каменната пейка се измъкна от подпорите си и се стовари на земята.
Седящите наоколо мъже наскачаха от местата си и се хванаха за оръжията, ала Ролан и Роже не забелязваха нищо, вперили кръвнишки погледи един в друг. Роже гневно удари с юмрук по масата, чашите с бира се катурнаха и поляха един пиян рицар. Онзи се нахвърли на Роже, преди Ролан да е успял да стори нещо.
Той чакаше търпеливо, едва обуздавайки кипящият в гърдите му гняв, но не се наложи да чака дълго. Двубоят между Роже и другият рицар сякаш запали искрата и за миг залата се изпълни със звън на оръжия. Пияните нападаха, а по-трезвените се отбраняваха. Двамина се нахвърлиха без никаква причина върху Ролан и той изгуби Роже от поглед. Ги му се притече на помощ и двамата приятели бързо се справиха с нападателите.
Тъкмо се канеше да се обърне, за да потърси Роже, когато чу зад гърба си изсвистяване на стоманено острие. Обърна се и видя смаяната физиономия на Роже, когато мечът му бе избит от ръката и изтрополи на пода. До него се бе изправил един рицар, когото Ролан не познаваше. Непознатият се извърна към него и тъкмо отвори уста, за да заговори, когато Роже вдигна светкавично меча си и прободе непознатия.
Ролан занемя от коварството на своя стар враг. Преди да успее да се съвземе, иззад Роже изникна някакъв пиян оръженосец и стовари плоската страна на меча си върху главата му. Той рухна в краката на Ролан до непознатия рицар, когото бе ранил.
— Остави го — възпря Ги ръката му.
Ролан яростно го изгледа.
— Нима не видя? Той смяташе да ме прониже в гръб, но този добър човек му попречи.
— Видях, че Роже се приближава към теб, Ролан, и това е всичко. Сигурен съм, че щеше да те предупреди, преди да те нападне.
— Познавам Роже по-добре от теб, Ги, и ти заявявам, че той смяташе подло да ме убие.
— Тогава можеш да го предизвикаш, след като се съвземе — настоя Ги. — В противен случай, ще бъде убийство. Не го закачай сега.
Ролан никога не бе убивал безпомощен мъж, затова се съгласи. Наведе се над рицаря, който му се бе притекъл на помощ и навярно бе спасил живота му, и възкликна:
— Този мъж е все още жив, Ги! Да го отнесем при лечителя в нашия стан.
Ги се поколеба.
— Ами Роже?
— Остави го. Може би някой от тези настървени рицари ще го промуши смъртоносно и ще ми спести това неприятно задължение.
ТРЕТА ГЛАВА
С тревожно лице Ролан чакаше пред шатъра на лечителя. Ги крачеше нервно наоколо.
— Вече изминаха три дни, Ролан! Ако му е писано да умре, ще умре. Не можеш да му помогнеш с нищо.
Ролан раздразнено се втренчи в лицето на приятеля си. Спорът им, подет по-рано същия ден, явно продължаваше.
— Вече трябваше да сме на път за Монвил, Ролан. Роже се измъкна през нощта, така че вече не можеш да го предизвикаш. А ако продължаваме да висим тук, няма да се приберем у дома, преди да падне първият сняг.
— Няколко дни повече нямат значение.
— Но ти дори не познаваш този мъж.
— Твоето нетърпение ме учудва, Ги. Аз съм в дълг на този човек.
— Не можеш да си сигурен в това.
— Сигурен съм.
Най-после платнището на палатката се повдигна и лечителят на херцога с уморено лице се приближи към двамата мъже.
— Той дойде в съзнание за малко, но още е твърде рано, за да кажа дали ще оживее. Кръвотечението спря, но не знам доколко сериозни са вътрешните му рани.