— Сестра ти мисли, че си мъртъв, така ли?
Куинтин унило кимна.
— Навярно е така. Мислех, че за няколко дни ще успея да открия хората си и да потеглим за Бери, но лечителят каза, че ще трябва да остана на легло поне още три седмици. Не мога да понеса мисълта, че сестра ми ще ме оплаква.
Ролан не можеше да разбере подобна загриженост за някаква си жена.
— Трябва да ти е много скъпа.
— Да, много сме близки…
— В такъв случай можеш да се успокоиш, приятелю. Ще намеря хората ти и ще ги изпратя при теб. Но услугата, която искаш от мен, е нищожна. За мен ще бъде чест, ако ми позволиш лично да отида при сестра ти и да й съобщя, че си жив. Това ще бъде малка отплата за това, което стори за мен.
— Не мога да те моля за такова нещо, — възрази Куинтин.
— Аз сам ти предложих, ти не си ме молил. И без това се налага да потегля на север, защото баща ми ме вика у дома, в Монвил. Забавих се само, за да се уверя, че ще се оправиш. Не си ли чувал за бързите коне, които отглеждат в Монвил? Моят жребец може да засрами конете на твоите рицари! Така добрата вест ще стигне много по-бързо до сестра ти.
Очите на Куинтин светнаха.
— Лесно ще намериш моя дом. Когато стигнеш Бери, ще попиташ и местните хора ще те упътят как да стигнеш до Луру.
— Ще го намеря — увери го Ролан. — А сега ти трябва да почиваш, за да възстановиш силите си.
— Вече наистина ще мога спокойно да си почина — въздъхна Куинтин. — Вечно ще ви бъда признателен, сир Ролан.
Ролан се изправи.
— Твърде малко е в сравнение с това, което направи за мен. Та ти ми спаси живота!
— И твоят дълг е изплатен — възрази Куинтин. — Не казвай на сестра ми, че повторно съм ранен, защото това ще й причини голяма мъка. Кажи й само, че се налага да остана при херцога още няколко седмици, но скоро ще се върна при нея.
Чак когато напусна Арл, Ролан се сети, че не бе попитал как се казва сестрата на Куинтин дьо Луру. Ала си каза, че няма значение. Ще я намери, каквото и да му струва това.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Дрюода от Гаскон се бе излегнала върху дълго ложе, покрито със зелен брокат в новите си покои, ядеше стафиди и отпиваше сладко вино. Беше късен следобед и макар че зимата още не бе настъпила, Дрюода, която бе привикнала с по-топлия, климат на Южна Франция, бе заповядала да напълнят мангала с разжарени въглени.
В краката й бе коленичила личната й прислужница Хилдегард, която пилеше ноктите на господарката си, за да бъдат боядисани — нещо, което Дрюода бе превзела от безгрижните дами от Юга. Не беше много отдавна времето, когато двете жени не можеха и да мечтаят за подобен разкош. Доскоро те обслужваха прашните пътници, перяха дрехите и приготвяха храната им. Вършеха тази работа по необходимост, за да преживяват, тъй като бащата на Дрюода не бе й оставил нищо в наследство. Нейният съпруг, Уолфрид, притежаваше голяма къща, но нямаше пари да я поддържа. Така че я бяха превърнали в страноприемница, а Хилдегард бе наета да им помага.
Но сега, след смъртта на Куинтин, племенника на Дрюода, дните на черна работа бяха свършили. Беше рисковано да си присвоят опекунството над Бриджит дьо Луру и да скрият новината за смъртта на барона от неговия сеньор, но си струваше. Дрюода се радваше, че бе успяла да се отърве от единствения човек, който би могъл да каже на граф Арнулф за смъртта на Куинтин. По нейна заповед, Хю бе заминал на юг, за да търси доказателства за смъртта на племенника й. Новата господарка на Монвил не се нуждаеше от подобно потвърждение, но по този начин щеше да спечели време. Докато чакаше Хю и васалите на Куинтин да се завърнат в имението, тя щеше да омъжи Бриджит без знанието на граф Арнулф.
Ако годежът на Бриджит бъде оповестен, преди графът да е узнал за смъртта на Куинтин, нямаше да има нужда да се определя настойник на младото момиче, тъй като то вече щеше да има съпруг. Оставаше само да се погрижи младата дама да не се оплаче на граф Арнулф, а за целта тя не биваше да се среща със своя сеньор. След като бракосъчетанието станеше факт, графът повече нямаше да има право да се меси в семейните дела. Имението ще мине във владение на законния съпруг на Бриджит, който ще бъде послушен изпълнител на волята на Дрюода.
Намирането на подходящ съпруг бе най-трудната част от плана на алчната Дрюода. Беше истинско изпитание да намери мъж, който хем да пожелае Бриджит за съпруга, хем да се съгласи с всички условия на Дрюода. Тя разполагаше с дълъг списък с кандидати за ръката на девойката, с който се бе сдобила от слугите, тъй като през годините бе имало доста желаещи да се оженят за Бриджит. Дрюода смяташе, че най-после е открила подходящия в лицето на Вилхелм, господаря на Арсне. През последните години той два пъти бе идвал в Луру, за да иска ръката на Бриджит, но Тома и Куинтин бяха отказали на молбата му, тъй като двамата никога нямаше да позволят Бриджит да се омъжи за мъж, по-стар от собствения й баща, още повече с такава лоша репутация.