Вилхелм беше идеален за плановете на Дрюода. Той рядко напускаше имението си и едва ли щеше често да навестява Луру, за да проверява как се управлява имението на съпругата му. А и толкова много искаше за жена красива и млада девственица, че с радост щеше да предостави на Уолфрид управлението на Луру. Старият глупак вярваше, че само една девственица може да му роди бленувания син. Всъщност, не искаше Бриджит заради самата нея, макар да бе възхитен от красотата й. Това, което желаеше, бе нейната невинност. А и коя друга млада жена би приела да вземе толкова стар рицар за съпруг? Вилхелм също беше васал на Арнулф, така че графът едва ли щеше да оспори избора на Дрюода.
Дрюода се облегна назад и блажено въздъхна. Да, Вилхелм бе единственото решение и тя бе изключително доволна от себе си, тъй като предишната нощ се бе споразумяла с него. Навярно старият глупак щеше да се влюби в Бриджит и да угажда на всеки неин каприз. Ала след година момичето можеше да загине при някой нещастен инцидент, тъй като не трябваше да надживява Вилхелм, за да не бъде заплаха за плана на Дрюода. Тя с лекота се бе отървала от Мейвис, щеше да се отърве и от Бриджит. Ако момичето умреше, Вилхелм щеше да стане пълновластен господар на Луру, Уолфрид — пожизнен управител на имението, но всъщност истинската господарка щеше да бъде Дрюода.
— Кога ще й кажеш, Дрюода?
Въпросът на Хилдегард предизвика усмивка върху кръглото, месесто лице на господарката й.
— Тази вечер, когато Бриджит е достатъчно съсипана от работа.
— Защо си толкова сигурна, че тя ще се съгласи? Дори аз не бих приела да се омъжа за Вилхелм от Арсне.
— Глупости — презрително изсумтя Дрюода. — Той може и да е грозен и обсебен от мисълта девица да му роди син, но пък е много богат. Освен това, не забравяй, че младата дама няма избор. — Хилдегард изгледа със съмнение господарката си, но Дрюода се засмя: — Остави я, ще се поинати, но не може да направи нищо, за да предотврати този брак.
— Ами ако избяга?
— Наела съм двамина, които ще я пазят до церемонията. От миналата нощ са в замъка.
— Виждам, че си помислила за всичко — със злорадо доволство рече прислужницата.
Дрюода важно кимна.
— Трябваше да го направя.
Дрюода бе наследила тромавата, кокалеста фигура на баща им и кръглото му лице, докато сестра й Леони бе приличала на майка им. Дрюода винаги бе завиждала на Леони за красотата й, а когато тя бе сключила толкова сполучлив брак с барон Луру, завистта на Дрюода се бе превърнала в омраза към сестра й и нейния съпруг. Сега Леони и съпругът й бяха мъртви и омразата й се бе прехвърлила върху Бриджит.
Най-после Дрюода щеше да притежава това, което някога бе имала Леони. Разбира се, нямаше такъв прекрасен съпруг, тъй като Уолфрид бе жалко подобие на мъж. Но това бе добре дошло за нея, тъй като притежаваше силен и властен характер и не би допуснала някой мъж да й заповядва. На четиридесет и три години най-сетне щеше да има това, което цял живот й бе отказвано. След като омъжи Бриджит и я отстрани от пътя си, Луру щеше да бъде изцяло под нейната власт и тя да се превърне в богата и влиятелна дама.
Късно същата вечер на Бриджит й бе наредено да се яви в просторната спалня на Дрюода, която някога бе принадлежала на родителите й. Огромното дървено легло сега бе заслонено от яркочервен копринен балдахин. В стаята се мъдреха и няколко дълги софи с натруфени, крещящи покривала. Големият дрешник бе пълен с богато извезаните туники и пелерини на Дрюода, с които отскоро се бе сдобила. Дървените маси бяха заменени с бронзови, а върху тях бяха поставени тежки, позлатени свещници.
Бриджит не понасяше стаята в сегашния й вид, претъпкана с безвкусните вещи на Дрюода. Лелята на брат й бе изтегнала тантуреста снага върху една от софите. Беше облякла една върху друга три различни туники от фин ленен плат, а върху маншетите на широките ръкави на най-горната блестяха дребни смарагди. Тези скъпоценни камъни бяха по-редки и от елмазите и струваха цяло състояние. Мрежата, изплетена от златни нишки, която прихващаше тъмнокестенявата й къдрава коса, също бе обсипана със смарагди и елмази. Бриджит си помисли, че навярно Хилдегард къдреше косата на господарката си с нагорещено желязо, за да я направи да изглежда по-бухнала и гъста.