Бриджит бе плевила през целия ден голямата градина на имението. Досега тази работа винаги бе възлагана на три или четири крепостни селянки, като част от повинността, която дължаха на своя господар, но днес Бриджит я бе подхванала сама. Девойката беше изтощена и гладна, тъй като й бяха наредили да не спира до залез слънце. Масата, поставена пред Дрюода, бе отрупана с всевъзможни ястия. Имаше повече храна, отколкото Дрюода би могла да погълне — голям печен свински бут, варени зеленчуци, хляб, плодове и сладкиши.
— Бих искала да си почина, Дрюода — заговори Бриджит, след като изминаха няколко минути в мълчание. — Така че, за какво ме повика…
— Да, предполагам, че си изморена и гладна — небрежно изрече Дрюода и пъхна голямо парче сладкиш в устата си. — Я ми кажи, момиче, да не би да се чувстваш преуморена? Вероятно не, след като никога не се оплакваш.
— Дрюода, кажи защо ме повика — с досада попита младото момиче.
— Смятам, че твоето твърдоглавие продължи прекалено дълго. Не си ли съгласна с мен? — Тя не изчака отговор и продължи: — Сигурна съм, че ще се съгласиш. Забрави всички онези глупости за манастира. Имам прекрасни новини за теб, Бриджит — усмихна се Дрюода.
— Какви новини?
Устните на Дрюода ехидно се извиха.
— Държанието ти към мен не е такова, каквото бих искала да бъде, но тъй като имам добро сърце, ти уредих великолепен брак.
Смайването на Бриджит бе толкова силно, че не можа да каже нищо. Няколко пъти бе споменала пред Дрюода, че няма никакво намерение да се омъжва.
— Е, момиче? Няма ли да кажеш нещо?
— Не подозирах, че можеш да бъдеш толкова великодушна, Дрюода — отвърна девойката сдържано.
— Знам, че ще ми бъдеш благодарна, и то с право! Твоят годеник е много влиятелен мъж и сигурно ще бъдеш щастлива да узнаеш, че освен това е и васал на граф Арнулф, така че този добър сеньор едва ли ще му откаже ръката ти. Да, скъпо мое дете, ти наистина си голяма щастливка.
Бриджит се мъчеше да запази самообладание, но въпреки това светлосините й очи застрашително блеснаха.
— Но нали съм още в траур? Нима е редно да уреждаш брака ми, след като все още оплаквам смъртта на брат си?
— Твоят годеник е много нетърпелив и не желае да чака. Утре заминаваме за имението му, за да отпразнуваме годежа ви. Имаш достатъчно време да се приготвиш и да се накиприш в най-хубавите дрехи. Потегляме по обяд.
Бриджит се поколеба. Щеше да има възможност да се измъкне ако пътуваха по посока на замъка на граф Арнулф!
— Ще бъда готова — спокойно отвърна тя и добави: — Но ти все още не си ми казала кой е моят годеник.
Дрюода се усмихна с искрено удоволствие.
— Твоят годеник е сир Вилхелм дьо Арсне.
Бриджит едва не припадна. Дрюода злорадо наблюдаваше как лицето на момичето пребледня като платно.
— Сигурно не можеш да повярваш на късмета си — мазно рече тя.
— Сир Вилхелм!
— Прекрасен мъж.
— Той е една дебела, развратна и гнусна свиня! — извика гневно Бриджит, забравила всяка предпазливост. — Предпочитам да умра, отколкото да се омъжа за него!
— Що за характер! — изсмя се Дрюода. — Първо заявяваш, че предпочиташ да отидеш в манастир, а сега искаш да умреш!
— Не хвърлям думите си на вятъра, Дрюода!
— Е, в такъв случай ти остава да сложиш край на живота си. Горкият Вилхелм ще бъде толкова опечален.
— Няма да се омъжа за него, и то само защото ти си уредила този брак. Ако желаеш, ще напусна замъка. Не ме интересува какво ще ме сполети, ако тръгна сама по пътищата, защото това едва ли ще е толкова ужасно, колкото да се омъжа за най-отвратителния мъж в Бери.
— Страхувам се, че въпросът не подлежи на обсъждане. Не вярваш, че ще позволя да те наранят по пътищата, нали? Аз съм дала дума и този брак ще се състои.
Бриджит отчаяно се опитваше да запази самообладание.
— Ти не можеш да ме накараш насила да се омъжа за този гаден човек, Дрюода. Забравяш нещо много важно. Независимо от твоя избор, граф Арнулф все още е мой сеньор и той ще трябва да одобри този брак. Той никога няма да ме даде на Вилхелм дьо Арсне, независимо дали той е негов васал, или не.
— Така ли мислиш?
— Знам, че няма да го направи!
— Ти май не ме разбра, момиче — изръмжа Дрюода с неприкрита злоба и се наведе напред, като хищник, застигнал плячката си. — Графът ще даде съгласието си, защото ще смята, че този брак е по твое желание. Не е необичайно една млада дама да си избере стар съпруг, защото така ще е сигурна, че ще го надживее и един ден ще се сдобие със свободата на вдовството. А ти, мое момиче, с цялото си сърце желаеш подобна свобода. Граф Арнулф ще вярва, че ти си тази, която желае този брак.