— Аз ще му кажа истината, дори и да е в самия ден на сватбата!
Дрюода я удари силно през лицето.
— Повече няма да търпя подобно неподчинение, Бриджит! Ти ще бъдеш омъжена, а аз ще се погрижа точно по това време граф Арнулф да не може да присъства на сватбата ти. А ако продължаваш да ме предизвикваш, ще бъда принудена да взема още по-строги мерки. Камшикът ще ти се отрази добре и ще те научи на уважение и покорство. А сега се махай от очите ми!
ПЕТА ГЛАВА
Хилдегард със самодоволно изражение събуди Бриджит само след няколко часа сън и преди още да се е разсънила, й предаде заповедта на Дрюода да се премести отново в замъка, за да се подготви за срещата с годеника си.
Бриджит прекара почти цял час в огромната вана. Топлата вода й подейства освежително и отпусна схванатите й мускули. Ала нищо не можа да направи със загрубелите си и зачервени ръце с изпочупени и нащърбени нокти след месеците тежка работа.
След като се изкъпа, тя отвори вратата на дрешника. Вътре висяха само две по-прилични рокли. Кутията й с бижута бе в скрина, но скъпоценностите бяха изчезнали. Гребенът от еленов рог и огледалото от полирана стомана бяха единствените вещи, останали от прекрасните неща, които някога бе притежавала. Бриджит извади от купчината две сини туники от фино ленено платно с втъкани сребристи нишки. По-дългата беше без ръкави и се носеше под по-късата горна туника с широки ръкави. Девойката с учудване забеляза, че сапфирите, които красяха корсажа, не бяха отшити. Красивата рокля бе подарък от баща й малко преди да почине. Дългата пелерина, ушита специално за тази рокля, бе извезана със сребриста нишка, в тон с плата на роклята, и се закопчаваше с помощта на брошка с огромен сапфир. Защо не бяха взели и тези бижута?
Младото момиче реши, че онези, които са се ровили из дрехите й, просто не са ги забелязали. Защо иначе щяха да й оставят толкова скъпи бижута? Сапфирите, подобно на смарагдите, бяха по-редки и по-скъпи и от елмазите, и от бисерите. С тези сапфири можеше дори да купи свободата си.
Малко след зазоряване, пред вратите на господарската къща, бе изведен кон. Бриджит, облечена в синьо, с пелерина, закопчана под брадичката, отново бе придобила предишния си вид на млада дама. Изглеждаше красива и предизвикателна. Златисторусите й коси бяха сплетени на две дебели плитки, които се спускаха по рамената чак до кръста.
Дрюода вече я чакаше, възседнала коня си. Зад нея съгледа двама яки мъже, които Бриджит никога не бе виждала. Лелята на брат й не представи мъжете, нито даде някакво обяснение за тяхното присъствие. Смушка коня си и препусна към външната порта на крепостната стена, обграждаща замъка. Двамината здравеняци застанаха от двете страни на Бриджит, следвайки я като ескорт.
Яздиха няколко часа и вече наближаваха имението на сир Вилхелм дьо Арсне, когато Дрюода забави ход и Бриджит можа да зададе въпроса, който я измъчваше откакто бяха потеглили. За неин ужас, подозренията й се потвърдиха.
— Наех ги да те пазят — рязко заяви Дрюода. — Задачата им е да не допуснат да изчезнеш преди сватбената церемония.
Младото момиче се изпълни с отчаяние. Как щеше да избяга, след като тези двамина здравеняци неотлъчно я следваха?
Останалата част от деня бе не по-малко неприятна. Прекараха следобеда със сир Вилхелм и дебелата му дъщеря от предишен брак. Самият Вилхелм също бе охранен, доста по-възрастен от бащата на Бриджит, с оредяла и посивяла коса, стърчаща на темето му. Беше грозен, с голям червен нос и малки кръгли очички, чийто лъстив поглед не се отлепяше от младото момиче.
Обядваха в голямата зала на замъка — голо сводесто помещение с дървена маса и доспехи, които висяха по потъмнелите, опушени стени. Бриджит не можеше да се докосне до храната. Стомахът й се свиваше всеки път, когато погледнеше към сътрапезниците си. За разлика от нея, Дрюода изглежда се чувстваше чудесно в компанията на тези чревоугодници, които лакомо се тъпчеха с каквото им поднесат.
Сервираха големи блюда от желирани медузи и морски таралеж, приготвени с много подправки, които тутакси бяха погълнати. Основното блюдо се състоеше от печени на скара диви патици, полети със сладък сос; последвани от гълъби, печен овнешки бут и големи резени тлъста варена шунка. Всичко бе ометено със завидна бързина. След това се заредиха сладкиши, фурми, пържени в мед, придружени от вино, подправено със смирна. Обикновено, за да се изяде подобно количество храна, биха били нужни няколко часа, ала в случая масата бе изпразнена за по-малко от час.
След обяда Бриджит се изплаши, че може да й прилошее и да повърне, след като Вилхелм я принуди да присъства на забавлението, което бе организирал бой между домашно куче и вълк. Девойката обичаше животните и бе потресена от жестоката гледка.