Тя избяга от голямата зала и си пое дълбоко въздух, когато се озова в големия двор, благодарна, че се е отървала от неприятната компания. Ала радостта й не трая дълго, тъй като дъщерята на Вилхелм я бе последвала.
— Аз съм господарката в тази къща и винаги ще бъда — рязко заяви тя. — Ти ще бъдеш четвъртата невеста-дете, която баща ми води у дома. Ако си мислиш, че ти ще заповядваш тук, ще свършиш като останалите — скоро ще бъдеш мъртва!
Бриджит бе твърде смаяна, за да отговори, олюля се и като се препъваше, побърза да се отдалечи. Скоро след това си тръгнаха от дома на сър Вилхелм и Бриджит, заеквайки, със сълзи на очи, смутолеви някакви благодарности за проявеното гостоприемство.
Сълзите все още замъгляваха погледа й, когато се отправиха към Монвил. Пазачите й яздеха редом с нея. Как да стигне до замъка на граф Арнулф, след като те не я изпускаха от очи? Отчаянието отново я обзе.
Но какво всъщност щеше да изгуби, ако все пак се опита да се добере до граф Арнулф? Тя решително избърса очи и яростно смушка коня си. След минута кобилата й се откъсна напред. Ала пазачите й явно очакваха това, защото бързо я настигнаха, преди Бриджит да е стигнала до последната схлупена къщурка от селото на Вилхелм.
Отведоха я обратно при Дрюода, която я чакаше, и Бриджит получи толкова силен удар в лицето, че падна от коня. Това я вбеси още повече, но тя сподави гнева си. Успя да запази самообладание и Дрюода реши, че бунтът й е потушен. Младото момиче избърса калта от лицето си и отново се качи на кобилата.
Въпреки че външно изглеждаше спокойна, всичко в нея кипеше. Тя търпеливо изчака бдителността на пазачите й да намалее, яздейки с отпуснати рамене и вид, издаващ пълно примирение. Ала младото момиче не беше нито примирено, нито покорно.
Бриджит толкова бе потънала в мислите си, че не забеляза как падна мрак. Осъзна, че нощта е настъпила, когато внезапно я прониза студ. Тя бързо вдигна качулката ни пелерината си и покри глава. Погледна крадешком към пазачите си и видя, че в момента до нея бе само Дрюода. Двамата мъже бяха препуснали отпред, за да предпазят жените от нощни изненади.
Това бе нейният шанс. Мракът на нощта щеше да я скрие от погледите на преследвачите й. Никога нямаше да й се удаде толкова сгоден случай. Тя стисна здраво юздите на кобилата си и с всичка сила заби шпори в коня на Дрюода. Изненаданото животно препусна напред, докато Бриджит обърна кобилата си и се понесе в обратна посока.
Този път успя да се отдалечи на достатъчно разстояние преди пазачите й да се втурнат да я преследват. Бриджит препуска в галоп около левга надолу по пътя, преди да намали ход и да свие към дърветата, чийто гъсти сенки щяха да я скрият от погледите на преследвачите й. Слезе от кобилата и предпазливо я поведе през лабиринта от клони и храсталаци. След известно време чу тропот на копита, но те заглъхнаха в тъмнината, без преследвачите й да я забележат.
Девойката добре познаваше гората, често бе пътувала през нея, когато заедно с родителите си бе гостувала на граф Арнулф. Другият й край граничеше с широк път, водещ от Орлеан за Бурж. Той щеше да я изведе право до имението на граф Арнулф. Трябваше само да преброди гората, а това бе опасно изпитание за едно младо момиче, при това нощем.
Страхът от пазачите й постепенно намаля, ала тайнствените горски звуци я накараха да си припомни предупрежденията на Леандър за крадци и убийци и за разбойнически банди, които се криели из горите. Тя ускори ход. Внезапно дърветата изчезнаха и тя се озова на открита поляна. Страхът сграбчи сърцето й и кръвта й се смрази. Девойката уплашено се огледа, очаквайки да види брадясали мъже, насядали около тлееща жарава. В този миг си отдъхна, защото това пред нея не бе поляна, а друм — тя бе излязла на пътя за Бурж!
Скри се обратно в сянката и трескаво свали двете си празнични туники, уви ги около кръста си и остана само по износени долни дрехи. Наметна отново пелерината си, но не я закопча — така че ако мине някой, да може бързо да я свали и да я вземат за селско момиче.
Възседна кобилата и пое на юг, изпълнена с въодушевлението на волна птица. Нямаше да има сватба с Вилхелм. И Дрюода завинаги щеше да изчезне от живота й, защото граф Арнулф със сигурност щеше да я изгони, след като Бриджит му разкаже какво става в Луру. Докато препускаше към замъка на граф Арнулф, девойката се чувстваше окрилена от радост. Вече нищо не можеше да я спре.
Ала внезапно кобилата й се закова на място, изправи се на задните си крака и за втори път през този ден Бриджит се намери на земята, опитвайки се да си поеме въздух. Съвзе се бързо и скочи на крака, уплашена да не би кобилата да побегне. Ала животното стоеше неподвижно и когато Бриджит се приближи до него, разбра каква е причината.