— Я да видим кой е това?
Един рицар се бе възправил на коня си. Бриджит никога досега не бе виждала толкова огромен жребец. Рицарят също бе огромен, може би над метър и осемдесет. Беше в пълно бойно снаряжение и изглеждаше доста внушителен. Той свали шлема си и отдолу се показа гъста руса коса, стигаща до основата на врата му — беше твърде къса за френската мода по това време. Бриджит не можа да различи ясно чертите му.
— Е, жено?
Дълбокият му гърлен глас я извади от унеса.
— Това ли е всичко, което можете да кажете, рицарю, след като сте съборили една дама от седлото?
— Дама, така ли?
Твърде късно Бриджит си спомни, че бе облечена като селянка. Реши да не се издава. Метна се на кобилата и се опита да измъкне юздите от ръцете на непознатия. Ала не успя, тъй като хватката му бе желязна.
— Как се осмеляваш? — възмутено го изгледа Бриджит. — Не е ли достатъчно, че изплаши коня ми и той ме хвърли на земята, а сега се опитваш и да ме спреш? — Той се засмя и Бриджит високомерно вирна брадичка. — И какво е толкова смешно?
— С надменното си държание искаш да ме накараш да си помисля, че си благородничка, но аз знам, че не си — подигравателно рече рицарят и додаде: — Нима една дама пътува без ескорт?
Девойката отчаяно се опитваше да измисли някакъв отговор, ала непознатият рицар й заповяда:
— Последвай ме!
— Почакай! — извика Бриджит, когато той обърна кобилата й и я поведе след коня си. — Спри! — Изглежда той не я чу и тя яростно извика: — Къде ме водиш?
— Ще те заведа там, където отивам, за да те върнат на господаря ти. Сигурен съм, че ще се радва да получи отново кобилата си, както и крепостната си селянка.
— Ти ме смяташ за крепостна?
— Кобилата ти е твърде хубава, за да принадлежи на селянка — продължи непознатият. — А дори и някой господар да е доволен от услугите ти, едва ли ще подари толкова скъпа и красива пелерина на някоя от крепостните си.
— И пелерината, и кобилата са мои!
— Хитрините ти не могат да ме заблудят — спокойно рече той. — Не вярвам на нито една твоя дума.
— Пусни ме…
— Не. Ти си крадла, а аз не понасям крадлите — грубо заяви мъжът и добави: — Ако беше мъж, щях да те пронижа с меча си и нямаше да си губя времето да те връщам на господаря ти. Не подлагай на изпитание търпението ми!
„Е, не всичко бе загубено“, каза си Бриджит. Където и да я заведеше, щяха да я познаят и тогава този варварин в рицарски доспехи ще разбере, че е направил грешка. Все ще успее да изпрати съобщение на граф Арнулф.
Измина час, а след това още един, преди непознатият да се отклони от пътя и да поеме по посока на Луру. Тогава Бриджит се разтревожи не на шега.
Да бъде върната отново в ръцете на Дрюода — нямаше да го понесе! Едва ли някога щеше да се изтръгне от ноктите й.
Девойката тихо се смъкна от седлото и с всички сили хукна към близките дървета. Спъна се, падна и ожули ръцете и лицето си в спечената земя. Страните й пареха от болка и очите й се напълниха със сълзи. Стана и отново затича, ала той я настигна, преди да успее да се шмугне в гората.
Надвесен над нея, рицарят изглеждаше страховит и внушителен. Как ненавиждаше този мъж!
— Кой си ти? — озъби се тя. — Искам да знам името ти, защото един ден ще те накарам да си платиш за всичко, което ми причини!
— И какво съм ти причинил?
— Ти ме доведе в Луру!
— Аха! Значи това било. Искала си да избягаш от Луру — засмя се той.
— И ти си доволен, че ще страдам заради теб?
— Не ме е грижа — сви рамене непознатият. — Аз имам работа с господарката на Луру.
— Каква работа може да имаш с Дрюода? — учудено попита младото момиче, предположило, че той говори именно за нея.
— Това не е твоя работа, жено — презрително отвърна рицарят.
— Трябва да ми кажеш името си — настоя Бриджит. Да не би да те е страх да го науча?
— Да ме е страх от теб? — подигравателно я изгледа той. — Ако някога изкуфея дотам, че да се оставя една жена да ми навреди по някакъв начин, значи съм си го заслужил. Ролан от Монвил, на вашите услуги, мадам — поклони се престорено той.
Паниката отново я завладя, когато той я бутна към кобилата. Обърна се и опря малките си ръце в гърдите му.
— Моля ви, сир Ролан от Монвил, не ме връщайте обратно в Луру! Дрюода ще ме заключи.
— Да те заключи? Ти заслужаваш един хубав бой, крадла такава. Тази дама изглежда много милостива, щом само ще те заключи.