И този път беше същото. От мятането бе паднал от ниското легло на пода. Младият мъж стреснато се събуди. Кошмарът все още го владееше.
Ролан се върна в леглото и отметна глава. Не знаеше колко дълго бе спал, ала изглежда не бе достатъчно, за да изтрезнее от силното вино.
Всъщност, никога не бе понасял добре виното. И защо, за Бога, не бе поискал бира? Главата му все още бе замаяна. Той бавно се надигна от постелята и излезе от стаята. Тръгна бавно по тъмния ходник. Долу, в голямата зала, горяха факли и по стените пробягваха сенки. Спря за малко, за да се ориентира и се огледа, за да види дали няма някой. Отчаяно се нуждаеше от чаша бира, за да проясни глава.
Бриджит затаи дъх и прилепи гръб до стената. Беше само на няколко крачи от него. Дали щеше да я познае в тъмнината? Искаше да избяга, ала краката й отказваха да се движат. Гърбът я болеше и ако побегнете сега, трябваше да го направи без Улф, без дрехите си и без кон. Беше успяла само да вземе малко храна, която бе натъпкала набързо в една торба. Девойката стоеше, притисната до каменната стена, без да смее да си поеме дъх.
В този миг Ролан я видя и макар да не разпозна лицето й в тъмнината, зърна дългата й златисторуса коса. Пристъпи към нея и желанието му за бира се изпари. Щеше да му мине и така. Представи си как прекарва нощта с тази хубава девица, която очевидно Дрюода му бе изпратила. Това бе жест на учтивост от страна на домакинята и ако момичето не искаше охотно да сподели ложето му, скоро щеше да я накара да го стори.
Без да проговори дума, той я придърпа в стаята си и затвори вратата. Не смееше да пусне ръката й, защото се страхуваше, че ще я изгуби в тъмнината. Ала риданието й го стресна и той я пусна.
— Няма да те нараня — нежно прошепна рицарят. — Никога не причинявам някому болка, без да ме е предизвикал. Не бива да се страхуваш от мен.
Ролан отново хвана ръката й и я придърпа към леглото. Не осъзнаваше, че фъфли и френският му е изпъстрен с доста стари нормански думи, на които неговият баща го бе научил преди много години.
— Моят ръст ли те плаши? — попита той и се втренчи в дребничкото тяло пред него. — Аз не съм по-различен от другите мъже. — Докато се взираше в нея, Ролан изведнъж я позна.
— Бъди проклета, жено, ти наистина подлагаш на изпитание моето търпение! Не ти ли бе достатъчно за един ден? Няма повече да се церемоня с теб, а ще взема това, което твоята господарка сама ми предложи!
Бриджит се скова от страх от мига, в който той заговори, защото стаята на Дрюода се намираше точно отсреща и тя се изплаши да не ги чуе. Но не разбираше нито дума от това, което този омразен мъж й говореше. Очевидно беше пиян, защото заваляше думите, а освен това използваше и някакви непознати изрази. Тонът му бе груб и не вещаеше нищо добро. Девойката с ужас осъзна, че и тази нощ няма да може да избяга.
Мълчанието й накара Ролан да реши, че момичето се е примирило и започна да съблича дрехите си. Ала виното бе замъглило не само ума му. Не изпитваше никакво желание. Дръпна девойката, хвърли я върху леглото и разгърна пелерината й. Не се изненада, че отдолу беше гола. Пръстите му докоснаха стройните й бедра и се плъзнаха между тях. Продължи грубо да изследва женското тяло и потърси гърдите й. Те бяха закръглени и твърди, узрели за мъжка ласка. Сигурно на сутринта щеше да има синини върху нежната кожа, тъй като милувките на Ролан бяха доста груби.
Ала той не причиняваше болка на Бриджит. Нищо повече не можеше да я нарани. Тя бе загубила съзнание в мига, в който гърбът й бе докоснал твърдото легло, върху което я бяха хвърлили. Беше гола под пелерината, защото не можеше да понася каквато и да е дреха да се допира до разранения й гръб. Едва издържаше и допира на пелерината, а когато твърдото легло срещна голия й гръб, непоносимата болка я накара да изпадне в несвяст.
Ролан не разбра, че жената под него е припаднала. Той не съзнаваше, че движенията му ставаха все по-мудни, макар че се удържаше да не заспи. Тъкмо се настани между бедрата й, готов да проникне в нея, когато силите му окончателно го напуснаха и той потъна в мъртвешки сън.
ОСМА ГЛАВА
Рано на следващия ден Хилдегард потропа на вратата на стаята на норманския рицар. Двете с господарката й предпочитаха младият мъж да си тръгне колкото се може по-скоро от Луру. Миг по-късно отвътре се чу пронизителен писък и прислужницата бързо отвори вратата.
— Господи! — не повярва на очите си Хилдегард, когато видя Бриджит легнала до нормана, а голите им тела — преплетени. — Дрюода ще убие някого заради това!