— Ще говоря с него — заяви девойката.
— И как ще стане това? Не можеш да напуснеш Луру без ескорт, а аз ще се погрижа да не ти бъде предоставен такъв. А граф Арнулф няма да дойде тук, тъй като не знае за смъртта на Куинтин.
— Защо никой не му е казал?
— Реших, че е по-добре да изчакаме — лукаво отвърна Дрюода. — Докато не бъдеш сгодена. Не е необходимо да безпокоим един толкова зает благородник и да го караме да ти търси подходящ съпруг, след като аз съм напълно способна да се справя с това и без негова помощ.
— Ти да ми избираш съпруг?! Никога! — Гласът на Бриджит изтъня от възмущение. — Аз сама ще си избера съпруг. Моят баща ми обеща, че аз ще реша за кого да се омъжа и Куинтин се съгласи. Граф Арнулф знае за това.
— Не ставай глупава. Едно момиче на твоята възраст не е дорасло да взима само такива важни решения. Що за приумици!
— Тогава изобщо няма да се омъжа! — извика Бриджит. — Ще стана монахиня!
Дрюода се подсмихна и закрачи напред-назад.
— Нима? Една благородна девица, която през живота си не е вършила нищо по-трудно от това да върти вретеното? Е, щом като искаш да станеш послушница, не е зле незабавно да се научиш на някои неща. — Дрюода злорадо се усмихна. — Не знаеш ли, че послушниците работят ден и нощ като обикновените слугини?
Бриджит дръзко вирна брадичка и замълча.
— Можеш да започнеш да се подготвяш за манастира веднага. Да, това може да те накара да се откажеш от решението си да ставаш монахиня.
Но Бриджит беше твърдоглава и прие предизвикателството. Щеше да докаже на Дрюода, че от нея ще излезе добра послушница. Не се предаде и два дена по-късно, когато влезе в стаята си и видя, че всичките й лични вещи бяха изчезнали. Дрюода я чакаше, за да й каже, че на послушниците не се полага да живеят в разкош и че от сега нататък ще живее в една от слугинските къщурки в двора.
Все пак Бриджит не мислеше да напуска веднага замъка. Дори когато рицарят Стивън отказа да занесе съобщение от нейно име на граф Арнулф, тя не смяташе да отиде сама при своя сеньор. Ала когато Мейвис бе изгонена от замъка, единствено с дрехите на гърба си, се наложи Бриджит да бъде заключена, за да не тръгне с вярната си прислужница. Освободиха я едва след три дена.
Нищо не можеше да я спре. Младото момиче отиде право в конюшнята, без да я е грижа за последствията, ако напусне имението сама. Леандър, управителят на имението, я видя тъкмо когато оседлаваше коня си. Той я предупреди за всички опасности, които я грозят.
— Ако потеглите, се излагате на риска да бъдете поругана или убита, госпожице — заяви Леандър, ядосан от лекомислието й. — Не мога да ви позволя да тръгнете сама, млада господарке!
— Налага се, Леандър — решително отвърна Бриджит. — Ако не успея да настигна Мейвис по пътя, ще яздя право към замъка на граф Арнулф, за да измоля помощта му. Крайно време е той да узнае за коварните кроежи на лелята на брат ми. Трябва да тръгна колкото се може по-скоро!
— Ами ако ви нападнат?
— Едва ли някой би дръзнал. Наказанието за нападение над една благородна дама е жестоко. Длъжна съм да намеря Мейвис.
Леандър сведе съкрушено глава.
— Не исках да ви го казвам, но вашата прислужница, мадмоазел, е била намерена миналата вечер. Тя е мъртва.
Бриджит се олюля.
— Не… — прошепна тя и заклати невярващо глава. — Не, Леандър, не…
— Една жена не е в безопасност, когато е сама, дори да е с куража на Мейвис. А вие, госпожице, с вашата красота, рискувате и нещо повече от убийство.
Вестта за смъртта на единственото й най-близко същество сломи окончателно младото момиче, а страховитите предупреждения на Леандър я възпряха да напусне имението. Трябваше да чака. Рано или късно граф Арнулф щеше да дойде в Луру.
А през това време Дрюода щеше да си мисли, че тя не се е отказала от намерението си да постъпи в манастир. Може би поне засега това щеше да осуети плановете на тази зла жена да й намери жених.
ВТОРА ГЛАВА
Арл, стар град в сърцето на Прованс, бе възникнал по поречието на Рона преди много векове. В древността бил важен център на римската империя, затова го наричали малкия Рим. Все още се виждаха руините на античния град, в това число и дворецът, построен от император Константин, както и голям амфитеатър.
Ролан от Монвил за пръв път идваше в Арл. Новото и непознато място не всяваше страх в сърцето на младия рицар. Откакто преди шест години бе напуснал дома си в Нормандия, Ролан се бе сблъскал с много предизвикателства и бе разбрал колко още много неща има да учи.