Ролан знаеше да чете и да пише — нещо, което не можеше да се каже за повечето благородници, а освен това беше и опитен воин. Ала мнозина от необразованите френски благородници го наричаха груб селяк, тъй като не притежаваше изтънчени маниери. На пръв поглед Ролан приличаше на баща си — суров и недодялан провинциален феодал.
Младият рицар отлично разбираше, че му липсва изисканост. През всичките години, откакто бе напуснал Монвил, той не бе престанал да проклина баща си — Лутър, загдето не се бе погрижил да го обучи на галантност. Доста често бе ставал обект на подигравки от страна на рицари с много по-ниско обществено положение от неговото, което бе повод за многобройни шумни разпри.
Всичко това му бе дотегнало до смърт. Неговият оръженосец го бе научил как да се държи сред отбрано общество на благородници и дами, ала маниерите му бяха сковани и неестествени и това го караше да се чувства глупаво. Нима човек можеше толкова лесно да заличи осемнадесет години сурово възпитание?
В Арл Ролан изненадващо се сблъска с още един рицар, обучаван от Лутър. Роже от Мезидон притежаваше най-черната душа от всички хора, които Ролан познаваше, и той се бе надявал повече никога да не го срещне. Младият рицар още не се бе съвзел от изненадата си, когато на пътя му се изпречи Ги от Фалез, който бе пристигнал в Арл специално, за да го открие.
— Заповедите на баща ти, както винаги, са пределно ясни — не те ли намеря, да не се връщам в имението! — рече Ги, след като двамата с Ролан се прегърнаха и си размениха последните новини. Не се бяха виждали от шест години, макар някога да бяха близки приятели.
— В такъв случай не си разочаровал господаря си — сухо отвърна Ролан.
Не му се нравеше, че Ги се бе заклел във вярност към баща му, ала разбираше, че приятелят му не познава Лутър така добре, както той самия като негов син.
— Е, да те намеря е само половината от задачата ми — призна Ги. — Другата е да те заведа в Монвил.
Ролан бе смаян, но успя да потисне изненадата си.
— Защо?! Да не би баща ми да е омекнал с възрастта? Или е забравил, че ме изгони от къщи?
— Все още ли си огорчен, Ролан? — В зелените очи на Ги се четеше искрено съчувствие.
— Ти знаеш, че исках само да се бия за краля на Франция, който е сеньор на нашия херцог. Но Лутър ми отказа. Той направи от мен силен воин, но никога нямаше да ми позволи да изпробвам уменията си. Господи, през целия си живот не бях излизал извън стените на Монвил, а вече бях на осемнадесет години, посветен в рицарско звание! Обаче баща ми искаше да ме държи вкъщи, сякаш съм някакъв невръстен хлапак. Не можех да го понеса.
— Но последната ти разправия с Лутър не се различаваше много от предишните — възрази Ги. — Той те победи в словесния двубой, както винаги го бе правил.
Тъмносините очи на Ролан потъмняха още повече.
— Да, ти присъства на двубоя, но не чу думите, които си разменихме след това. Признавам, че избухнах, но той ме предизвика със самодоволните си приказки, че никога няма да го победя, дори и да е на смъртен одър. Ако не бе изрекъл тези пустословни хвалби пред жена си и дъщерите си, може би нямаше да замина без негово разрешение и да се зарека, че никога няма да се върна. „Направиш ли го, ще те прокълна и никога няма да те приема обратно!“ — това каза.
— Не знаех, че се е стигнало чак до такива тежки думи. Но това е било преди шест години, Ролан, и думите, изречени в гняв, не винаги са верни.
— Да, но баща ми ги изрече, а той никога не си хвърля думите на вятъра. Дори и да знае, че греши, не би си признал за нищо на света.
Ги се намръщи.
— Съжалявам, Ролан. Нямах представа за това. Ти замина и аз знаех, че си влязъл в спор с Лутър, но през изминалите шест години той никога не е споменавал за това. Сега разбирам защо не бе сигурен дали ще се прибереш у дома. Но съм уверен, че старецът тъгува за теб и че много му липсваш. Убеден съм, че щеше да изпрати да те търсят много по-рано, ако знаеше как да го направи без да накърни достойнството си. Познаваш Лутър. Целият е изтъкан от гордост.
— Ти все още не си ми казал защо баща ми иска да се върна.
— Баща ти иска да си наблизо, когато обяви своя наследник, преди да предаде Богу дух — отчетливо произнесе Ги.
Лицето на Ролан пребледня.
— Да не би Лутър да е на смъртно легло?
— Не! Не исках да кажа това. Но над имението е надвиснала опасност. Твоята заварена сестра Бренда се омъжи.
— Значи тази вещица най-после си е намерила мъж — ухили се Ролан. — Този приятел сигурно е тъпак и грозен като смъртта.
— Не, Ролан, тя се омъжи за Турстон от Мезидон.