— Братът на Роже! — извика Ролан.
— Същият.
— Защо? Турстон е хубав мъж и дамите много го харесват. Защо ще иска да се жени за Бренда? Не само че е зла като майка си, но е и доста грозна.
— Предполагам, че го е привлякла зестрата й — колебливо рече Ги.
— Но тя не е голяма.
— Чух, че го накарала да повярва в обратното, тъй като била много влюбена в него. Разправят също, че едва не е я пребил до смърт първата брачната нощ, когато разбрал, че зестрата й е много по-малка от това, което е очаквал.
— Предполагам, че си го заслужава — безцеремонно отвърна Ролан.
За никого не бе тайна, че не съществуваше никаква обич между Ролан и двете му по-големи сестри. Като малко момче, когато не можеше да се защитава, той доста си бе патил от тяхната жестокост. И сега не изпитваше никакви чувства към тях, дори и съжаление.
— А другата ми сестра Елзе — продължи Ролан, — все още ли живее със съпруга си при Лутър?
— О, да. Джофри е толкова зает да държи чашата с бира, че няма време да построи собствена къща в малкото си имение — презрително отвърна Ги. — Обаче има една важна промяна. Джофри внезапно стана много близък с Турстон.
— И какво от това?
— Това вещае много беди за Лутър. Един зет, който е бесен заради малката зестра на съпругата си, би поискал да сложи ръка върху Монвил. Другият му зет живее под покрива му, но е приятел с Турстон. Сега Лутър трябва да пази гърба си, тъй като двамата му зетьове явно са се съюзили срещу него.
— Да не би Лутър да се страхува? Той разполага с достатъчно мъже, които ще се бият за него.
— Не подценявай Турстон! Той притежава амбиция и алчност за двамина. Плячкосал доста имения из Бретан и Мен. Освен това е събрал толкова голяма войска, че Лутър бе принуден допълнително да укрепи Монвил, в случай че се наложи да се защитава. Мирише на война, освен ако не убият Лутър.
— И ти смяташ, че Турстон ще се реши на това?
— Да, Ролан. Вече стана един инцидент. И ако Лутър умре, а ти не си там, за да те определи за наследник на Монвил, Турстон и Джофри ще предявят претенции за имението и ще ти е нужна войска не по-малка от тази на херцога, за да си го върнеш обратно.
— Ами ако не го искам?
— Не бива да казваш това, Ролан! Нима искаш да се откажеш от конете, които обичаш; от земите, които Лутър винаги е смятал, че един ден ще ти принадлежат?
Ролан прокара ръка през гъстата си вълниста коса. Нямаше смисъл да се преструва.
— Прав си, искам Монвил! Това е единственото нещо, което искам от Лутър.
— Значи ще се върнеш у дома? — обнадеждено го погледна Ги. — Въпреки че си се заклел никога да не го правиш?
— В много отношения приличам на баща си, Ги, но ако съм изрекъл нещо глупаво в момент на гняв, няма да продължа да го твърдя до гроб. Може би няколко години, но не и цял живот.
— Ти си се променил, стари приятелю. Спомням си доста твои битки с Роже от Мезидон. И за какво кръстосвахте мечове? Само защото не искаше да си вземеш думите назад. Срещал ли си този подлец по време на странстванията си?
— Той е тук, в свитата на графа на Лимож.
Ги остана изненадан.
— Чухме за храбростта на Роже. Спечелил е доста земи из цялото кралство. Чудя се как има време да служи на толкова много господари.
— Той е също толкова алчен, колкото и по-големият му брат Турстон.
— Говорил ли си с Роже? — нетърпеливо попита Ги.
Ролан сви рамене.
— Да, видяхме се. Той не ме предизвика, както обикновено е свикнал, изглежда вече не е толкова сигурен, че може да ме победи.
— Израснал си доста от последния път, когато те видях. Станал си по-висок и по-силен. Бих се обзаложил, че дори си по-висок от Лутър, а още не съм виждал мъж, който да го гледа отвисоко.
— Роже също остана доста изненадан, като ме видя.
— Но дали не си се променил и в друго отношение? — дръзко подметна Ги и зелените му очи дяволито блеснаха. — Да не би франките3 да са те направили по-мек?
Ги престорено се сви, очаквайки да получи някой лек, закачлив удар от приятеля си.
— Не са ли? Предполагам, че в такъв случай ще си имаме двама Лутеровци у дома.
Ролан се ухили.
— Аз поне удрям само когато ме предизвикат — нещо, което не може да се каже за баща ми.
Това бе истина. Лутър от Монвил бе корав и суров мъж, при който местните владетели изпращаха синовете си, за да ги обучава на воински умения и да ги направи безстрашни рицари.
Ролан беше единственият син на Лутър, при това незаконороден. Лутър отминаваше това с пренебрежително свиване на раменете, но Ролан мразеше думата „копеле“. Майката на Ролан била крепостна от близкото село. Девойка без обществено положение и семейство. Умряла при раждането му, така поне му бяха казвали. Жената, която му помогнала да се появи на бял свят, го прибрала при себе си и го отгледала. Лутър дори не знаел, че има син, докато година и половина по-късно тази жена се разболяла и изпратила да го повикат.
3
Франция е част от разпадналата се франкска империя на Карл Велики. През X век се оформя смътна представа за Франция като държава на едноезични поданици. В историографската литература от този период се разказва за събития, свързани с „ажурийци“, „аквитанци“, „тулуаци“, „нормани“, „гасконци“ и твърде рядко за „французи“, но в тези случаи са имали предвид жителите на кралския домен Ил дьо Франс. Понятието „французи“ и „Франция“ се появява едва след стогодишната война през XV век — Б.пр.