— Длъжен съм да те предупредя, Ги — каза той, когато двамата влязоха в града. — Роже от Мезидон също се навърта в пивницата, където отиваме, тъй като е хвърлил око на една от прислужниците там.
— Не се съмнявам, че и ти също — закачливо подхвърли приятелят му. — Вие двамата винаги сте харесвали едни и същи жени. Съперници ли сте и за тази?
Ролан се намръщи при неотдавнашния спомен.
— Да, бихме се. Но този подлец ме нападна неочаквано, след като вече бях обърнал доста чаши бира.
— И ти загуби?
— Нали тъкмо това ти казах! Но това беше последният път, когато се бия с него за нещо толкова незначително. Всички жени си приличат и винаги можеш да си намериш друга. Между нас двамата има много по-важни неща, заради които си заслужава да се бием.
— Все още не си ме питал за Амелия — предпазливо подхвърли Ги.
— Да, така е, не съм те питал.
— Не си ли любопитен?
— Не! Скъсах с Амелия, когато си тръгнах от Монвил. Ако, когато се върна, тя все още е свободна, може отново да подновим връзката си. Ако ли не… — Сви рамене. — Е, все ще си намеря някоя друга. За мен няма значение.
— Тя е свободна, Ролан. И вярно те чака през всичките тези години.
— Не съм я молил да го прави.
— Независимо от това тя те чака. Надява се да се омъжи за теб и даже Лутър няма нищо против. Дори е започнал да се отнася към нея като към собствена дъщеря.
Ролан спря и се намръщи.
— Тя много добре знае, че нямам намерение да се женя. Какво добро донесе брака на баща ми, освен две свадливи и злобни дъщери и една грозна съпруга?
— Не можеш да сравняваш всички жени с мащехата си — изтъкна Ги. — Сигурно и сам си се убедил в това по време на странстванията си.
— Тъкмо обратното. Знам, че жените ще те залеят с поток от сладки думи, когато искат да получат нещо от теб, но иначе са си само едни кучки. Не, нямам намерение да търпя заядливия и злобен нрав на една съпруга. По-скоро съм съгласен да изгоря в пъкъла, отколкото да се оженя.
— Не се заричай, Ролан — рече Ги с риск да ядоса приятеля си. — И преди съм чувал тези приказки от теб, но си мислех, че си се променил. Трябва да се ожениш. Един ден ще искаш да имаш син. Нали трябва да оставиш Монвил на някого.
— Не се съмнявам, че ще имам едно или две копелета. Не е нужно да се женя само заради това.
— Но…
Тъмносините очи на Ролан застрашително се присвиха.
— Твърдо съм го решил, Ги, така че не ми досаждай повече!
— Много добре — въздъхна Ги. — Но какво ще стане с Амелия?
— Тя много добре знаеше какви са намеренията ми, когато се напъха в леглото ми. И е пълна глупачка, ако си мисли, че съм се променил. — Двамата продължиха към града и Ролан се оживи. — Освен това тя е последната жена, която бих препоръчал някому за съпруга. Макар да има хубава фигура, е много лековерна. Роже, я е имал преди мен, а не се съмнявам, че преди него е имало и други. Ти сигурно също си я пробвал. Хайде, Ги, признай си!
Лицето на Ги почервеня и той побърза да смени темата.
— Колко още остава до тази проклета пивница?
Ролан високо се засмя и силно го потупа по рамото.
— Отпусни се, приятелю. Никоя жена не заслужава да се бия с един приятел заради нея. Можеш да имаш всичките ми жени и то с моята благословия. Както казах и преди малко, те всички са еднакви и не е проблем да ги вкараш в леглото си, включително и Амелия. А колкото до въпроса ти, ето я ей там пивницата.
Той посочи една постройка в края на улицата. Двама рицари тъкмо излизаха и махнаха на Ролан.
— В последната битка бяха рамо до рамо — обясни Ролан. — Бургундци са и двамата, от Лион. Изглежда воините от цялата страна са се съюзили срещу сарацините. Дори саксонците изпратиха техни рицари.
— Искаше ми се да бях пристигнал по-рано — замислено рече Ги.
— Нима още не си участвал в истинска битка? — засмя се Ролан. — Лутър едва ли е бездействал през всичките тези години…
— Не, но имахме схватки само с местните разбойнически банди.
— В такъв случай сигурно с нетърпение очакваш битката с Турстон.
Ги се усмихна.
— Всъщност, не съм мислил много за това. Когато напуснах Монвил, единствената ми мисъл беше, че ти сигурно ще откажеш да се върнеш, а в такъв случай и аз нямаше да се прибера у дома.
— Е, значи сега се чувстваш облекчен, а?
— Можеш да бъдеш сигурен — засмя се Ги. — Бих предпочел да се срещна с дявола, отколкото да си навлека гнева на Лутър.