Лутър не искаше Ролан излишно да се излага на опасност.
— Трябва да сляза — настоя Ролан. — Дължа му поне това.
— Добре — кимна накрая Лутър. — Ала при най-малкия знак за опасност една стрела ще прободе сърцето на онзи нашественик.
Ролан премина в галоп през отворените врати. Куинтин се бе върнал назад и го чакаше на половината разстояние между Монвил и своята войска. Стрелата на Лутър не би могла да го достигне, мрачно се усмихна Ролан. Всичко в него кипеше от гняв. Дрюода го бе излъгала. Куинтин нямаше откъде да знае къде да търси Бриджит, ако Дрюода не му е казала. Ала гневът му не бе породен толкова от този факт, колкото от изгаряща ревност. Друг мъж желаеше Бриджит достатъчно силно, за да дойде с цяла войска и да я отведе. Нима Куинтин дьо Луру все още бе влюбен в нея?
Куинтин с присвити очи наблюдаваше приближаването на Ролан Монвил. Вътре в него клокочеше буен, горчив гняв. Гняв, който не се бе уталожил, откакто преди две седмици бе напуснал Луру. Гневът нарастваше и тровеше душата му с всеки изминал ден.
Дрюода си бе признала всичко — как е мамила и съзаклятничела, за да си присвои Луру, как е насилила Бриджит да се сгоди за Вилхелм д’Арсне, как я е държала далеч от граф Арнулф, как е заповядала да я нашибат с камшик…
Ролан от Монвил бе изнасилил Бриджит. Дрюода му бе казала, че рицарят е знаел коя е Бриджит и въпреки това я е изнасилил. С това той провалил нейните собствени планове. Леля му призна, че се е изплашила, когато се е завърнал у дома, и се опитала да го отрови. След всичко това бе измолила прошката му. Той бе проявил милост и вместо да я убие, я бе прогонил завинаги от Луру.
Ролан бе този, когото Куинтин искаше да убие. Той му бе повярвал и го бе изпратил от свое име в Луру. Той се бе съгласил, за да плати дълга си към Куинтин, но бе изнасилил Бриджит и я бе отвлякъл.
Двамата конници се приближиха един към друг сред побелялото от сняг поле. Хун бе по-едър и по-силен от коня на французина. Както конете, така и ездачите им не бяха равностойни. Ролан бе свалил шлема и ризницата си и единственото му оръжие бе мечът, който висеше от кожения колан, пристегнат на кръста му, докато Куинтин бе в пълно бойно снаряжение. И въпреки това Ролан бе по-едрият, по-силният от двамата и може би по-опитният войн.
— Тя тук ли е, норманино? — надменно попита Куинтин.
— Да, тук е.
— Дошъл съм да въздам справедливост. Ти трябва да умреш!
— Ако искаш да ме видиш мъртъв, бароне, ще трябва да изпратиш десетина от рицарите си, за да се бият с мен.
— Твоята арогантност не ме впечатлява — отвърна Куинтин. — Нито пък съм свикнал да се бият вместо мен, Ролан. Аз ще бъда този, който ще те убие! Госпожица Бриджит ще бъде отведена у дома.
Ролан не трепна, макар че думите на французина потвърдиха най-лошите му страхове. Госпожица Бриджит? Госпожица! Значи, беше истина.
— Сега това е домът на Бриджит — спокойно заяви Ролан. — Тя ще бъде моя съпруга.
Куинтин мрачно се изсмя.
— Да не мислиш, че ще й позволя да се омъжи за такъв като теб?
— След като си мъртъв, никой няма да иска позволението ти! — сърдито отвърна Ролан, без да трепне.
— Моят господар, сеньор Арнулф знае за желанието ми и ще се съобрази с него. Ако аз умра, той става настойник на Бриджит и сега е тук, за да се погрижи тя да бъде отведена у дома.
— Значи си довел цяло Бери, за да спасиш Бриджит, така ли? Ще ти е нужна много по-голяма войска, за да завземеш Монвил.
— Щом няма друг изход, ще се бием докрай. Ала ако поне малко си загрижен за Бриджит, ще я пуснеш да си тръгне още сега. Ние двамата няма как да избегнем двубоя, но не е необходимо тя да се чувства отговорна за смъртта на толкова други хора. А сигурно ще загинат доста воини.
— Няма да се откажа от нея! — твърдо изрече Ролан.
— В такъв случай, защитавай се! — извика Куинтин и извади меч.
Звънът на мечовете накара обитателите на замъка да се спуснат към крепостните стени. Бриджит, която вече губеше търпение, ги последва.
Тя разпозна Ролан и бойния му кон и дъхът й секна. Той бе излязъл да се бие сам, без доспехи, докато противникът му бе в пълно бойно снаряжение! Какъв глупак! Можеха да го убият толкова лесно!
Видя наблизо Лутър и се завтече към него.
— Защо се бият? — Страхът й за Ролан накара гласът й да прозвучи хрипливо. — Няма ли да има война? Този двубой ли ще реши съдбата на Монвил?
Лутър я изгледа строго.
— Какво правиш тук, момиче?
— Отговорете ми! — извиси глас тя. — Какво означава всичко това? Защо Турстон се бие с Ролан?
— Това не е Турстон. Но напразно се страхуваш за Ролан — гордо произнесе Лутър. — Французинът е лесна плячка.