— Французинът? Това френска войска ли е?!
Бриджит се втренчи над стената във войската, която бе заела позиции на хълма. Видя много знамена, някои от които веднага разпозна. Когато видя знамето на граф Арнулф, от устните й се изтръгна стон. Значи той все пак бе дошъл за нея! А до неговото знаме… О, Господи! Погледът й се отмести към рицаря, с който се биеше Ролан и тя високо извика някакво име.
Куинтин чу как Бриджит вика името му. Това, което долови, бе зов за помощ. Ролан също го чу, но това, което долови в този толкова познат глас, бе единствено радост. Ефектът върху двамата мъже бе мигновен. Те още по-ожесточено се втурнаха един срещу друг, за да пролеят кръвта на другия.
Скоро Куинтин бе съборен от коня си и двамата продължиха боя на земята. От ударите, които получаваше, Куинтин знаеше, че ще умре. Но щеше да се бие докрай, докато в тялото му тлее поне искрица живот. Трябваше да направи всичко, за да спаси Бриджит.
Ролан беше твърде силен и много по-опитен от него. Дори без ризница, той спокойно отблъскваше всички нападения на Куинтин. Ролан го принуди да се отбранява няколко минути, но в един миг Куинтин усети как мечът на противника му прониква през ризницата и леко пробожда рамото му.
Болката беше жестока! Куинтин се свлече на колене. Не искаше, но краката му се подкосиха. Опита се да се подпре на дръжката на меча си, ала ръцете му също бяха изгубили силата си. Ролан опря острието на меча си в гърлото му и оттам бликна тънка струйка кръв.
— Още малко и… Разбираш какво искам да ти кажа, нали?
Куинтин не го удостои с отговор. Рамото му пулсираше от разкъсваща болка. Той се бе провалил! О, Бриджит!
Внезапно острието се отдръпна.
— Подарявам ти живота, Куинтин дьо Луру! — заяви Ролан. — Правя го, защото ти го дължа. Сега сме квит. Моят дълг към теб е платен.
Ролан се метна на коня си и препусна обратно към Монвил, докато четирима френски рицари се спуснаха надолу по хълма, за да приберат тялото на барон дьо Луру. Бриджит! Тя вече знаеше… Знаеше. Беше видяла Куинтин. Значи бе благородничка и повереница на Куинтин. Дама, а не крепостна. Дрюода го бе излъгала! Ала не го бе излъгала за това, което Бриджит и Куинтин изпитваха един към друг. Беше съвсем очевидно. Съвсем очевиден бе и фактът, че Бриджит никога нямаше да пожелае доброволно да остане с него. Ролан бе доловил радостта в гласа й, когато бе извикала името на Куинтин. Това беше радост, която можеше да бъде породена само от любов.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Какво, по дяволите, търси Бриджит на стената? — гневно попита Ролан, когато Лутър го пресрещна в конюшнята.
— Тя дойде заедно с останалите, за да наблюдават чудесната ти победа — весело отвърна Лутър. — Показа им на тези французи срещу кого са тръгнали. Слава Богу…
— Къде е тя сега? — нетърпеливо го прекъсна Ролан.
— Ами това момиче не се оказа толкова силно, колкото го мислех. Припадна в мига, в който ти прониза френския рицар. Заповядах да я отнесат в стаята ти.
Ролан се втурна към замъка, прекоси залата и хукна нагоре по стълбите. Отвори със замах вратата на стаята си и видя Бриджит да лежи неподвижно върху леглото. Още беше в безсъзнание. Шумът я накара да се раздвижи и тя простена, ала не дойде на себе си. Беше потънала в някаква бездна от черна мъка и никой не можеше да я извади оттам.
Ролан приседна на ръба на леглото и отметна един кичур от челото й.
— Бриджит? Бриджит! — по-настоятелно извика той и я потупа по страната.
В този миг очите й се отвориха и се разшириха от ужас, когато видя Ролан. От гърлото й се изтръгна стон и тя започна да го удря с юмруци в гърдите, докато той най-после не сграбчи ръцете й, за да я спре.
— Ти си го убил! — пронизително изпищя Бриджит. — Убил си го!
Ролан гневно присви очи.
— Той не е мъртъв — остро рече той, — само е ранен.
Видя как лицето на Бриджит мигом се промени и тя седна в леглото.
— Трябва да отида при него!
— Не! — рязко заяви той и добави по-меко: — Аз знам кой е той, Бриджит.
Думите му я изумиха.
— Знаеш? Знаеш и въпреки това се би с него? О, Господи, мразя те! — Тя безутешно зарида. — А аз, глупачката, си мислех, че поне малко те е грижа за мен. Но ти нямаш сърце. Ти си направен от камък!
Ролан беше изненадан от силата на болката, която изпита в този миг.
— Нямах друг изход, освен да се бия с него! — разгорещено извика той. — Няма да му позволя да те има! Само през трупа ми ще се омъжиш за него, Бриджит, можеш да бъдеш сигурна в това!
— Да се омъжа за него?! — задавено промълви тя. — Да се омъжа за брат си?!