Бриджит уморено бе отпуснала глава назад, вперила поглед в тъмното небе, на което не се виждаше нито една звезда. Куинтин се бе унесъл в неспокоен сън. Гореше в треска и мълвеше несвързани слова. Бриджит не можеше да му помогне. Дори бе влошила състоянието му, тъй като двамата се бяха скарали жестоко, не по-малко жестоко, отколкото с Ролан.
Куинтин не искаше да потеглят. Беше побеснял и настояваше да останат. Искаше да нападне Монвил и да срине омразния замък. А това, за което най-много копнееше, бе главата на Ролан. Когато чу безумните му слова, Бриджит пребледня. Не знаеше как точно се случи, но се опита да защити Ролан.
— Та той пощади живота ти! Остави те жив, а можеше да те убие!
Думите й не укротиха гнева на Куинтин — тъкмо обратното, засилиха го.
— Той трябва да умре, заради всичко, което ти е сторил!
— Но Ролан не е виновен за онова, което се случи — настоя Бриджит. — Дрюода е виновна за всичко.
— Не, Бриджит! Този норман е убедил Дрюода да му позволи да те отведе от Луру.
Бриджит се замисли, но след миг горчиво се засмя.
— Това ли ти каза тя? О, Куинтин, нима не си разбрал колко изкусна в лъжите е тази жена? Ролан не ме искаше. Беше бесен, че се налага да ме вземе със себе си. Сега може и да ме иска, но не и тогава. Дрюода му е казала, че ще ме погуби, ако той не ме отведе. И заради онова, което си мислил, че ми е причинил, се е съгласил.
— Това е още една причина да умре!
— Но това не се случи в Луру!
— Ти… ти казваш, че той не те е изнасилил?
— Не. Той беше пиян, а аз — прекалено уплашена, за да говоря. И двамата помислихме, че се е случило. Ала истината е, че Ролан е заспал, а пък аз съм припаднала. На сутринта и двамата решихме, че се е случило непоправимото. Същото си е помислила и Дрюода. Но всички сме грешали.
— И все пак, той те е отвел, след като е знаел, че си моя сестра и че Дрюода няма никакво право да те дава на него!
— Това ли е следващата лъжа на Дрюода? Ролан ме смяташе за слугиня. Не ми повярва, когато му казах, че съм дама, защото Дрюода го бе убедила, че съм крепостна. Дори и днес, когато ти дойде, той те смяташе за мой господар. Не е знаел, че съм твоя сестра. Повярвал е, че Дрюода е твоя сестра.
— Защо Дрюода ще продължава да ме лъже, след като си призна всичко останало?
— Не можеш ли да се досетиш? Отговорът е съвсем очевиден за хора, които са живели с нея и я познават. С лъжите за Ролан тя е направила така, че собствените й действия да не изглеждат толкова ужасни. Тя получи ли си заслуженото?
— Не, изхвърлих я от имението.
— Ето, виждаш ли? Значи се е отървала, но ти дойде тук, за да убиеш Ролан. И все още продължаваш да искаш смъртта му, макар че той пощади живота ти. Но Ролан е знаел, че ти си жив, а не ми е казал — додаде девойката, по-скоро на себе си. — До днес мислех, че си мъртъв.
— За това вече не можеш да го защитиш, Бриджит, защото аз го изпратих в Луру, за да ти каже, че съм жив.
— Той е казал на Дрюода, като е помислил, че тя е твоя сестра. Направил е това, за което си го помолил, Куинтин.
— Ти постоянно намираш оправдания за всичко — обвини я брат й. — Защо го защитаваш толкова яростно?
Бриджит сведе поглед.
— Аз бях щастлива тук, Куинтин. В началото не, но после… Не искам да убиваш Ролан, както не искам и той да убие теб. А един от вас двамата със сигурност ще умре, ако не си тръгнем оттук. Искам да си отида у дома. Не е нужно да се пролива повече кръв. Не искам да бъда отмъстена, защото не съм била наранена.
— Нима искаш да кажеш, че той не те е докоснал през всичкото това време?! — невярващо попита брат й.
— Не, не е — твърдо отговори Бриджит, надявайки се, че лъжата й ще сложи край на всичко.
И наистина не се излъга. Куинтин се съгласи да потеглят. Не си размениха повече нито дума.
Тя никога повече нямаше да види Ролан. Трябваше да погребе дълбоко в себе си чувствата, които изпитваше, и никога да не си спомня за него. По някакъв начин ще трябва да забрави всичко, което се бе случило между нея и Ролан от Монвил.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Топлият дъх на пролетта разтопи снега, размекна земята и доведе Турстон от Мезидон под стените на Монвил. Норманската войска не бе толкова внушителна, колкото френската, която бе заплашила Монвил през зимата. С Турстон имаше най-малко двеста войни, но не повече от двадесетина опитни, калени в битките рицари.
Ролан с пренебрежение огледа сбирщината, която се бе събрала, за да му отнеме Монвил. Повечето от тях бяха наемници, не бе изключено неколцина от тях да са отлични войни, но повечето бяха селяни, които се опитваха да облекчат мизерията си, като спечелят някоя и друга монета. Не ги ръководеше лоялност към господар или роден дом. Мъжете, които се биеха за пари, никога нямаше да се бият на живот и смърт.