Четирима рицари препуснаха към портите на Монвил. Водеше ги Турстон. Ролан разпозна другия от четиримата и подигравателно се усмихна. Роже. Той се бе присъединил към брат си, вероятно използвайки битката, като възможност да убие Ролан. Роже със сигурност бе докладвал на Турстон за укрепленията и войските в Монвил, но изглежда брат му бе достатъчно глупав, за да дръзне да им обяви война. Ролан бе сигурен, че и Джофри е сред воините на Турстон.
— Лутър! — извика Турстон отдолу. — Предизвикам те на двубой за Монвил!
— С какво право? — гневно отвърна Лутър.
— Със свещеното право на брака, тъй като съм женен за най-голямата ти дъщеря. След смъртта ти, Монвил ще бъде мой! Реших да не чакам дотогава.
— Мерзко куче! — презрително се изсмя Лутър. — Ти нямаш никакви права тук. Моят син Ролан ще притежава Монвил, но ти — никога!
— Той е копеле! Не можеш да го предпочетеш пред законната си дъщеря.
— Мога и ще го направя! — извика Лутър. — Отгледал съм го, за да заеме един ден моето място и така ще бъде.
— Тогава предизвиквам твоето копеле!
Ролан нетърпеливо слушаше размяната на думи между двамата. Изгаряше от желание за битка. Отчаянието, което го бе обгърнало след заминаването на Бриджит, се бе превърнало в неукротима ярост. Това бе възможност да се освободи от бушуващите в душата му стихии.
Ала Лутър имаше други планове. Той сграбчи ръката на Ролан, за да го накара да замълчи.
— Господар на продажници! — извика Лутър към Турстон. — Моят син никога няма да падне толкова ниско, че да се бие с такъв като теб. Той няма да пилее бойните си умения с някакви селяни.
— Страхливци! — изрева Турстон. — Щом сте решили, крийте се зад каменните си стени, но рано или късно ще ви се наложи да се изправите срещу мен!
Рицарите препуснаха назад, за да се присъединят към войската, която се бе разположила в полето пред Монвил. Ролан ги изгледа как се отдалечават и гневно се обърна към Лутър:
— Защо? Всичко щеше да свърши много по-бързо, ако се бях срещнал с този негодник.
— О, да — проницателно го изгледа Лутър, — сигурен съм, че щеше лесно да го победиш в честен двубой. Но помисли внимателно, Ролан. Турстон е живял в замъка на младини. Ала беше много мързелив, отнасяше се с пренебрежение към това, на което се опитвах да го науча. Един здравомислещ воин знае, че никога не би могъл да превземе тези стени. Помисли добре, какъв шанс има той срещу теб или мен? Турстон знае, че не може да спечели и все пак отправя предизвикателството. Защо? Никога не би го направил, ако няма някакъв нечестен план, който да му осигури победата.
— Нима възнамеряваш да се крием зад тези стени?
— Разбира се, че не — гневно отвърна Лутър. — Той може би очаква, че ще избегне войната, като ме убие, но война ще има. Ще се срещнем на открито, но аз ще реша кога.
— И през това време ще му позволиш да опожари и плячкоса околността? — попита младият мъж, докато наблюдаваше как войската на Турстон се разделя и част от бойците му потеглят към селото с факли в ръце.
Очите на Лутър гневно блеснаха, когато разбра какво е намислил противникът му.
— Копеле! Така да бъде! — прогърмя гласът му. — Ще излезем и ще сложим край на всичко това!
Ролан се опита да го възпре от прибързани действия, но бе твърде късно. Лутър вече не го слушаше. Не мислеше трезво, а се бе предал на гнева — слабост, която един воин никога не биваше да си позволява. За Ролан не оставаше нищо друго, освен да го последва. Четиридесет от най-добрите бойни коне бяха тутакси оседлани и Лутър даде заповед за атака. Рицарите и войните от Монвил се втурнаха през отворените врати на замъка. Горко му на Мезидон и неговите воини.
Ролан поведе половината от защитниците на Монвил към селото. То вече бе обхванато от пламъци. Отвсякъде се издигаха гъсти кълба дим. Войните на Турстон бяха обиколили с факлите си имението и се връщаха към крепостта. Ролан препусна след тях.
Когато наближиха стените на крепостта, кръвта му се смрази при вида на множеството тела, осеяли бойното поле. В този миг видя как Лутър пада от коня и го прониза такава силна болка, сякаш някой го бе разсякъл с меча си на две. Всичко стана много бързо, преди Ролан да достигне до Лутър и да разбере, че са били подмамени в капан. Тридесетина конници бяха препуснали откъм южния хълм и бяха нападнали Лутър и хората му. Стара бойна хитрост. Самият Лутър бе повален, а половината от хората му посечени.