Ролан вече не бе в състояние да мисли трезво. Както Лутър се бе подчинил на чувствата си, така и младият мъж се остави да бъде воден от тях. Това бе един обезумял мъж, който устремно се впусна в боя, следван от двадесетина смелчаци като него. Вряза се във вражеските редици, като бясно въртеше меч наляво и надясно, докато най-сетне достигна центъра. Там намери Лутър. Острието на Турстон бе пронизало гърдите му.
Турстон от Мезидон замръзна от ужас, съзрял очите на Ролан в този миг и предусетил смъртта. Хун изцвили и се насочи към него, а Ролан вдигна меч. Турстон на свой ред се озова в клопка. Нямаше накъде да избяга, а и се бе вцепенил от смразяващия кръвта боен вик на Ролан.
Уплахата на Турстон трая съвсем малко. Той тръсна глава и се спусна към врага си. Въртеше меча си с диво безразсъдство, ала скоро бе повален. Но докато Ролан измъкваше меча си от тялото му, едно острие го прониза в гърба. Очите му се разшириха от изненада, но той реагира инстинктивно и се извъртя назад с меч в ръка. Разсече нечие тяло, но не видя чие беше. Болката беше нечовешка. Погледът му започна да се замъглява. Острието остана забито в гърба му, а грохотът на битката ехтеше в ушите му. Не виждаше нищо, сякаш бе ослепял. Изведнъж, като че ли от мрака, отнякъде изплува Лутър и той го видя как пада, повален на земята… Силният, непобедимият Лутър, също бе сразен от вражески меч.
Някакъв кон се сблъска с Хун и Ролан се свлече на земята, погълнат от тъмната бездна на небитието.
— Той мъртъв?! — възкликна Хеда, когато двама рицари внесоха на носилка Ролан в голямата зала. — Най-после!
Ги й хвърли яростен поглед, докато посочваше къде да оставят Ролан редом до други двама ранени воини. След това заповяда на рицарите да излязат. Обърна се към господарката на замъка и изрече:
— Той още не е мъртъв, мадам, все още не.
Кафявите й очи се разшириха.
— Но нали е смъртно ранен?
Надеждата в гласа й отврати Ги и той трябваше да си напомни какво положение заема в Монвил, за да не се нахвърли върху нея.
— По-добре ни оставете! Вие загубихте съпруга си. Нима нямате сълзи да го оплачете?
Очите на Хеда гневно блеснаха.
— Ще плача за моя господар, когато това копеле умре! — изсъска тя. — Трябваше отдавна да е мъртъв. Конят му трябваше да го пребие. Бях толкова сигурна, че ще свърши под копитата му!
— Мадам? — изумено я погледна Ги.
Тя отстъпи назад и поклати глава.
— Не съм казала нищо. Не бях аз!
Хеда се спусна към Лутър. Бяха положили тялото му върху тръстиковата рогозка. Тя се хвърли върху него и писъците й прокънтяха под каменните сводове на залата. Но Ги знаеше, че това не е искрен плач.
— Значи съм грешал за Роже.
Ги погледна надолу и видя отворените очи на Ролан.
— Чу ли я? — попита той.
— Чух я — отвърна приятелят му.
Младият рицар коленичи до Ролан. Гласът му трепереше от горчивина.
— Ти сгреши за Роже относно онзи случай с тръните, но само за него. Сега лежиш тук заради същия този Роже.
Ролан се опита да се надигне, но падна възнак с изкривено от болка лице.
— Лошо ли съм ранен?
— Лошо — призна Ги, — но ти си силен, ще го преодолееш.
— И Лутър беше силен — промълви Ролан и в същия миг пред погледа му отново изплува кървавата сцена. — Лутър?
— Съжалявам, Ролан. Мъртъв е.
Ролан склопи очи. Трябваше да го знае, още когато видя Лутър да пада. Не беше негов роден баща и все пак му беше баща. Връзката, скрепена с годините, го бе направила такъв, точно както Бриджит му бе казала. И тази връзка бе много по-силна, отколкото Ролан бе смятал. В гърдите му се надигна силна болка, каквато никога досега не бе изпитвал.
— Той ще почива в мир — промълви Ролан. — Отмъстен е.
— Така е — тихо произнесе Ги. — Ти отмъсти.
Ролан смръщи лице.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш ли кой те прониза в гърба? — попита Ги. — Роже. Ала острието на твоя меч потъна толкова дълбоко в тялото му, че той рухна преди теб. Роже е мъртъв.
— Сигурен ли си?
— Да. А хората на Турстон се разпръснаха. Но предателството на Роже е факт. Съжалявам, че не повярвах на обвиненията ти спрямо него. Не смятах, че е възможно някой да нападне воин в гръб, дори и Роже. Но ти очевидно си го познавал по-добре от мен.
Ролан не чу думите на приятеля си, тъй като отново бе изпаднал в безсъзнание. Вече не чувстваше нито болка от загубата на Лутър, нито собствената си болка от раните.
Докато Ролан се бореше със смъртта, Бриджит посрещна пукналата пролет с тъжно сърце. Тайната й нямаше да остане дълго време скрита. Куинтин се бе разярил, когато тя най-после бе принудена да признае лъжите си.