Напоследък бе доста напълняла. Накрая му каза истината.
— Дете? — избухна брат й. — Носиш под сърцето си детето на този норман?
— Моето дете.
— Ти ме излъга, Бриджит! — прогърмя гласът на Куинтин.
Точно за това бе изпаднал в див гняв — тя го бе излъгала за пръв път в живота си. Откакто се върнаха в Луру, Бриджит бе пазила в тайна състоянието си, макар да бе сигурна, че е бременна. И брат й също бе уверен, че тя е знаела, тъй като вече бе в четвъртия месец.
— Защо? Защо излъга? — за сетен път я попита Куинтин.
Бриджит събра сили, въпреки страданието в очите му.
— Ако ти бях казала истината, щеше ли да си тръгнеш от Монвил?
— Разбира се, че не! — отвърна брат й.
— Това е отговорът, Куинтин — хладно отвърна девойката. — Няма да позволя двама мъже да се бият за честта ми, след като доброволно съм се отказала от нея. Нямаше никакъв смисъл да се води битка и да се пролива излишна кръв.
— И за какво друго ме излъга?
Бриджит наведе глава, неспособна да срещне обвинителният поглед на брат си.
— Скрих истинските си чувства от теб — най-после призна тя. — В онзи ден бях заслепена от ярост. Ненавиждах Ролан за това, че се бе бил с теб. Бях толкова наранена от този факт, че исках да умра.
— И въпреки това продължи да го защитаваш пред мен.
— Да — тихо рече тя.
Куинтин гневно се отдалечи, оставяйки сестра си потънала в сълзи. Той бе разочарован от нея. Сърцето й се късаше. Само тя си знаеше колко много тъгува и копнее за Ролан. Всеки ден се молеше той да дойде и да я отведе. Но как би могла да обясни всичко това на Куинтин?
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ролан се протегна и изстена. Струваше му се, че сковаността в гърба му след раняването никога няма да изчезне. Погледна към брат си и видя, че се усмихва.
— Обзалагам се, че нямаш никакви белези, иначе едва ли би намерил болката толкова забавна, братко — изръмжа Ролан.
— Печелиш облога — усмихна се Еварад. — Досега никога в живота си не съм участвал във война. Обаче не съчувствам на тези, които капризничат, когато раните им още не са зараснали и които хленчат над чашите си с бира.
— Хленчат над чашите си с бира ли? — възмутено повтори Ролан. — Никога няма да ме чуеш да хленча заради някаква си незначителна болка.
— О, не, не само заради нея.
Ролан се намръщи.
— Сега не говорим за това. Миналата вечер май ти казах повече, отколкото трябваше.
— Докато хленчеше над чашата с бира — засмя се Еварад.
Ролан скочи на крака, но лицето му се изкриви от болка. Бяха изминали два месеца откакто го бяха ранили, но все още го болеше.
— Мога да мина и без компанията ти — тросна се той.
Еварад не се обиди от избухването на брат си.
— Къде отиде чувството ти за хумор, човече? Да не би да изчезна заедно с твоята дама?
— Еварад, кълна се, че ако не беше мой брат, щях да те разчекна на две! — изрева Ролан и стисна юмруци. — Не я споменавай повече пред мен.
— Точно защото съм твой брат, имам право да ти кажа това, което мисля — сериозно изрече Еварад. — Ще трябва да помислиш два пъти, преди да удариш с юмрук това лице, тъй като ще бъде все едно да удариш собствената си физиономия.
— Не бъди толкова сигурен, братко.
— Виждаш ли? — все така сериозно продължи Еварад. — Засягаш се, а аз само се шегувам. Ти все още си в плен на своя гняв, братко. Оставяш се да те води, вместо да се отърсиш от него.
— Въобразяваш си твърде много.
— Така ли? Тя те остави. Предпочете да замине с брат си, вместо да остане при теб. Нима това не те засяга?
— Достатъчно, Еварад!
— Никога повече няма да я видиш. Това нищо ли не означава за теб?
— Достатъчно! — изрева Ролан.
— Това не е ли гняв? — не млъкваше Еварад, макар че лицето на брат му бе сгърчено от ярост. — Погледни се, братко. Ти си готов да се нахвърлиш с юмруци върху мен, защото се осмелявам да кажа на глас какво те измъчва. Защо се съсипваш? Очевидно не можеш да живееш без тази жена, но въпреки това не правиш никакво усилие да си я върнеш обратно.
— Върви по дяволите, Еварад! Кажи ми, как да си я върна обратно, когато тя ме презря? Кажи ми, как да се доближа до нея? Ако ме види, брат й ще ме убие!
— Ах, Ролан, това са само извинения. Ти дори не си се опитал. Страхуваш се да не ти откаже окончателно, защото това наистина ще бъде краят. И все пак не знаеш дали ще загубиш, нито пък ще разбереш, докато не опиташ.
Ролан не каза нищо и Еварад реши да се възползва от мълчанието му.
— Откъде знаеш, че дамата не се чувства също толкова изоставена и самотна като теб? Ами ако гневът на брат й се е уталожил? Ако има някакво недоразумение, то е между теб и Бриджит. Трябва да говориш с нея. Може би тя вече е разбрала някои неща. Но как ще узнаеш това, ако не говориш с нея? Върви! Върви в Бери, Ролан. Срещни се с брат й, а след това се виж с нея и разбери какви са чувствата й. Няма какво да загубиш, но ако не отидеш, наистина всичко е загубено.