Докато яздеше към Луру, Ролан си припомняше този разговор. Доста дълго се бе оставил на отчаянието и не бе предприел нищо. Беше позволил да го разделят от Бриджит, самоизмъчвайки се от гняв и болка. Трябваше много по-рано да я потърси. Всъщност, никога не биваше да й позволява да си тръгне.
— Ролан от Монвил, сир — обяви Леандър. Куинтин скочи на крака, когато Ролан последва иконома на имението в залата, а ръката му тутакси хвана дръжката на меча.
— Ако ме предизвикаш, бароне, знай, че няма да приема — незабавно изрече Ролан, поставяйки Куинтин в по-неудобно положение.
Барон дьо Луру не можа да произнесе и дума, смаян от неочакваната поява на Ролан. Нито за миг, дори и в най-кошмарните си сънища, не си бе представял, че норманът ще прояви такова безразсъдство и ще дойде в Луру. Ако пожелаеше, Куинтин можеше да нареди да го оковат във вериги и никога да не го пусне да излезе жив оттук. Той беше господарят на Луру.
— Или си решил да се простиш с живота си, или си най-големият глупак на света — произнесе Куинтин, когато най-сетне се окопити. — Не те смятах за глупак, нито за подлец, норманино, но явно съм се лъгал. Аз ти се доверих, но ти ме предаде.
— Не съм дошъл тук, за да се бием, сир — спокойно отвърна Ролан. — Дойдох, за да се помирим.
— Да се помирим?! — извика Куинтин, вбесен от спокойствието на този натрапник.
Без да се колебае, той заби юмрук в лицето на Ролан. Ала рицарят дори не помръдна.
— Проклет да си! — изкрещя Куинтин. — Как се осмеляваш да идваш тук?
— Защото я обичам — отвърна просто младият мъж.
Гласът му бе твърд. Думите му звучаха искрено. Изрече ги с лекота и не се поколеба да ги повтори. — Обичам Бриджит. Искам да се оженя за нея!
Куинтин едва не се задави.
— Та ти си я пожелал и не си се поколебал да я изнасилиш!
— Тя ли ти го каза?
— Ти си я обладал, а това е достатъчно.
— Никога не съм я насилвал. Вярно, че в началото не бях много нежен с нея, признавам, тъй като съм груб и суров по природа. Но сестра ти много бързо ме накара да се променя, защото отчаяно исках да й се харесам и да й доставя удоволствие.
— Това няма значение.
Ролан изгуби търпение.
— Постави се на мое място, по дяволите! Дрюода ми даде Бриджит. Аз мислех, че Дрюода е твоя сестра. Казаха ми, че е слугиня. Да пътувам сам с нея до Монвил, бе истинско мъчение, както би било за всеки мъж, оставен насаме с такава красавица. И двамата си мислехме, че съм я лишил от девственост още в Луру. Ако знаех, че е още девствена, може би нямаше да я докосна… Не мога да кажа. Но не в това е въпросът. Нима никога не си водил жена в леглото си без нейно съгласие?
— Ти говориш за моята сестра, а не за някаква си слугиня, която по рождение е привикнала да служи на своя господар. Бриджит е благородна дама, отгледана с любов и нежност, и никоя девойка не би трябвало да изстрада това, на което ти си я подложил!
— Тя ми прости — тихо настоя Ролан.
— Сигурен ли си? Не знам нищо за това. Тя никога не говори за теб.
— Двубоят между двама ни я накара да се настрои против мен — заяви Ролан.
— И това бе за добро, защото тя никога повече няма да те види.
— Погледни трезво на нещата. Та аз й предлагам брак! Сега съм господар на Монвил, а освен това притежавам и голямо имение в Серни. Като моя съпруга няма да й липсва нищо, особено любов и обожание. Ще се опитам да я направя щастлива и с всички сили ще се постарая да изкупя злото, което съм й причинил. Миналото не може да се промени. Но, кълна се пред теб, че никога повече няма да й причиня болка или страдание!
— С нищо не можеш да изкупиш вината си пред Бриджит — студено отвърна Куинтин.
— А какво казва Бриджит?
— Това няма значение.
Ролан отново изгуби търпение.
— Ще ми позволиш ли да се видя с нея?
— Казах ти, че тя никога повече няма да те види! А сега, махай се оттук, докато все още те пускам да си вървиш. Забравяш къде се намираш!
— Не съм забравил, бароне — тихо отвърна Ролан и погледът му не трепна. — Бриджит е по-ценна за мен, отколкото моя живот.
Куинтин мълчаливо изпрати с поглед Ролан, който се обърна и напусна залата. Ала нямаше време да осмисли последните му думи, тъй като в този миг Бриджит влетя в стаята. По дяволите! Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да види този мъж и да се разстрои. И без това напоследък изглеждаше толкова нещастна и потисната.