— Леандър ми каза, че имаме гост — каза Бриджит и се приближи към брат си.
— Леандър се е объркал — отвърна Куинтин по-рязко, отколкото възнамеряваше.
— Объркал ли?
— Беше само един пратеник — обясни брат й. Сутринта наистина бе дошъл един пратеник, за когото сестра му не знаеше. — Следващия месец Арнулф дава голям бал. Поводът е сватбата на племенницата му. Поканен съм да присъствам.
— Значи няма да бъдеш тук, когато…
— Не — прекъсна я той, — може би няма да бъда тук.
Младият мъж се обърна и побърза да излезе, смутен от разговора за предстоящото раждане. Чувстваше се неудобно от състоянието на сестра си, особено след като знаеше, че мъжът, който бе виновен за безчестието й, все още е жив. Беше му трудно да гледа Бриджит в очите. Тя знаеше как безславно се бе провалил опитът му да отмъсти за нея. Сестра му се опитваше да не го показва, но Куинтин знаеше как се чувства тя. Не можеше да я обвинява, че бе загубила вяра в него.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Бриджит се разхождаше из овощната градина. От време на време посягаше да улови някое падащо есенно листо. Сетне ръцете й за миг поглаждаха плоския корем. Вече всичко бе свършило. Раждането не бе много трудно или поне така бе казала Едора. Бриджит бе на друго мнение, ала вече бе забравила болката.
Сега бе щастлива, че е майка. Ала когато оставаше сама, както в този момент, унинието отново я обземаше. Не искаше да мисли за Ролан, но не можеше да се спре. Ненавиждаше страданието и копнежа, които тези мисли й причиняваха, но въпреки това почти през цялото време мислеше единствено за него.
Когато видя конника, който приближаваше към вратите на Луру, Бриджит си помисли, че сънува. Тя пристъпи между дърветата, сигурна, че видението ще изчезне. Нещо в коня й напомняше за Хун. Тръсна глава и мислено се упрекна за фантазиите си.
Вдигна полите на роклята си и се завтече към замъка. Засили крачка и когато мина през вратите, вече тичаше. Спря като закована в средата на двора и съвсем ясно видя коня и конярът, който го водеше към конюшнята. Ездачът не се виждаше никъде. Сърцето й бясно заби. Тя се спусна към замъка, препъна се в прага и в този миг се закова на място.
— Ролан! — извика тя.
Обаче никой не я чу, тъй като Куинтин крещеше. Ролан и Куинтин стояха на няколко крачки един от друг — Куинтин бе поаленял от ярост, а Ролан бе готов да извади меч.
— Спрете! — извика Бриджит и се спусна между тях. — Казах да престанете! — Блъсна Ролан, той се олюля и отстъпи назад. После се обърна към брат си. — Какво означава всичко това?
— Той не е добре дошъл в този дом!
— И ти щеше да го изхвърлиш — разгорещено попита тя, — без дори да го изслушаш и да разбереш защо е дошъл?
— Знам защо е дошъл!
— Защо?
— За теб.
Това бе гласът на Ролан. Бриджит се обърна и го погледна. Не можеше да откъсне взор от него — щеше да го изпие с очи. Продължи да се взира в него, противно на желанието си, докато той я гледаше влюбено с онези свои прекрасни, тъмносини очи.
— Остави ни сами, Куинтин — тихо рече Бриджит, без да поглежда към брат си.
Куинтин я сграбчи за ръката и я завъртя, за да я накара да го погледне в лицето.
— Няма да те оставя сама с него!
— Бих искала да поговоря с него, Куинтин.
— Не!
— Имам това право. А сега ни остави. Моля те!
Куинтин едва сдържаше гнева си, но се извърна и закрачи към вратата.
— Аз ще бъда наблизо, ако се нуждаеш от мен, Бриджит.
— Върви по дяволите! — изръмжа Ролан, след като останаха сами. — Брат ти е един твърдоглав и…
— Внимавай, Ролан — прекъсна го Бриджит.
За миг очите й бяха станали студени като лед.
— Той започна в мига, в който влязох. Ако не беше дошла, аз щях да…
Ролан се изчерви виновно, а враждебността в очите на любимата му го накара да замълчи.
— Знам съвсем точно какво щеше да направиш, Ролан — тихо изрече тя. — Познавам те прекрасно. Отново щеше да се биеш с моя брат.
— Не е вярно — побърза да я увери той. — Аз просто исках да го накарам да спре и да ме изслуша.
— Кажи ми защо си тук! — остро произнесе тя.
Младият мъж въздъхна измъчено. Не беше започнало добре. Но сега Бриджит стоеше пред него. Господи, колко красива бе тя, много по-красива, отколкото я помнеше.
— Колко много ми липсваше, cherie! — неочаквано прошепна той. Страстните му думи я изненадаха. Нямаше намерение да казва това. Думите сами изскочиха от устата му и я свариха неподготвена.
— От толкова много месеци сме разделени, Бриджит — меко продължи Ролан. — Струват ми се години, тъй като времето се точи ужасно бавно без теб, скъпа.
Младата жена присви очи.