Брихадараняка упанишада
Първа глава
Първа брахмана
1. ОМ. Зората, наистина, е главата на жертвения кон, слънцето — окото му, вятърът — дъхът му, неговата уста е огънят Вайшнавара, годината е тялото му, небето е гърбът на жертвения кон, междинното пространство — коремът му, земята — слабините му, посоките (на света) страните му, междинните посоки — ребрата му, сезоните — крайниците му, месеците и половините на месеците — ставите му, дните и нощите — краката му, звездите — костите му, облаците — месото му, храната в стомаха му е пясъкът, реките са жилите му, черният дроб и дробовете — планините, тревите и дърветата са косите му, изгряващото (слънце) — предната му половина, залязващото — задната половина; когато се озъби блясва мълния, когато потрепери, гърми, когато уринира — вали дъжд; словото е неговия глас.
2. Наистина, за коня денят е породен като (съда) Махиман, който се поставя отпред; утробата му е в източното море. Нощта за коня е породена като (съда) Махиман, който се поставя отзад; нейната утроба е в западното море. Наистина, тези два (съда) Махиман са породени от двете страни на коня. Бидейки хайа (кон), той носи боговете, ваджин (кон) — гандхарвите, арван — асурите, ашва — хората. Морето е негов роднина, морето е неговата утроба.
Втора брахмана
1. В началото тук нямаше нищо. Това беше обвито от смърт или глад; защото гладът е смърт. Той направи мисъл: „Да бъда въплътен.“ Той произнесе възхвала. От неговата възхвала се породи вода. Той (каза): като възхвалявах, се появи вода, затова същността и е арка (възхвала). Наистина, този, който така знае същността на арка, придобива радост.
2. Водата наистина е арка. Това, което беше пяната на водата, се втвърди и стана земя. Той се напрегна и от него, напрегнат и възпламенен, се появи блясък (и) същността му, огъня.
3. Той се раздели на три части: слънцето — една трета, вятърът — една трета. Той е и прана, разделена на три. Изтокът е главата му, тази и тази страна — бедрата, юга и севера — страните, небето — гърбът му, въздухът — корема, земята — гърдите, той твърдо стои на водите. Който знае така, твърдо стои в това, в което отива.
4. Той пожела: нека от мен се роди второ тяло. И той — гладът, смъртта — съчета ума (манас) с речта (вач). Това, което беше семе, стана годината. Преди това нямаше година. Той го носеше през времето, което е година и после го пусна. Когато отвори уста, за да изяде родения, той каза „бхан“; това стана реч.
5. Той помисли: ако го убия, ще имам малко храна. Тогава с тази реч и с това тяло той създаде всичко, което съществува тук: ричи (химни), яджуси (жертвени химни), самани (песенни химни), чхандаси (песни), жертвоприношения, хора, животни. Той реши да изяде всичко, което е създал. Той наистина изяжда всичко, затова същността на смъртта е адити. Който така знае същността на смъртта — (че тя е) адити, той изяжда всичко, което съществува и всичко става негова храна.
6. Той поиска: нека да пожертвувам по-голямо приношение. Той се напрегна, той се възпламени от тапас и от него, напрегнат и възпламенен, се появиха славата и силата. Наистина, славата и силата са прани. Когато се появиха праните, тялото започна да нараства; в неговото тяло имаше ум (манас).
7. Той поиска: нека това (тялото) да бъде достойно за жертва, нека чрез него се въплътя. Тогава то стана кон; като стана кон (ашва), то стана достойно за жертва (мадха), затова жертвоприношението на кон се нарича ашвамедха. Наистина, който така знае това, той знае ашвамедха. Той го пусна на свобода и започна да мисли (за него). След година го принесе в жертва на себе си, а (другите) животни даде на боговете. Затова на Праджапати се жертвува свещен кон, принадлежащ на всички богове. Наистина, ашвамедха е това, което сгорещява; тялото е и годината. Този огън е арка, тези светове са телата му. Те са две — арка и ашвамедха, (но) те са също така един бог — смъртта. (Който така знае,) побеждава повтарящата се смърт, смъртта не го хваща, смъртта става негово тяло, (той) става едно с тези богове.
Трета брахмана
1. Два (вида същества) произлязоха от Праджапати — богове (дева) и демони (асури). От тях боговете бяха по-млади, асурите — по-стари. Те се бореха помежду си за тези светове. Боговете казаха: „Хайде да победим асурите чрез жертвоприношение, (подпомогнато) с удгитха.“
2. Те казаха на речта: „Пей за нас.“ — „Добре.“ Тогава речта запя за тях. Наслаждението в речта чрез пеенето тя даваше на боговете; доброто, което тя казва — на себе си. Те (асурите) разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като я нападнаха, покриха я със зло. Това зло е злото, че тя говори неистина (апратирупа).