Шеста брахмана
1. Сега за приемствеността: Паутимашя [получи учението] от Гаупавана, Гаупавана — от Паутимашя, Паутимашя — от Гаупавана, Гаупавана — от Каушика, Каушика — от Каундиня, Каундиня — от Шандиля, Шандиля — от Каушика и Гаутама, Гаутама —
2. от Агнивешя, Агнивешя — от Шандиля и Анабхимлата, Анабхимлата — от Анабхимлата, Анабхимлата — от Гаутама, Гаутама — от Сайтава и Прачинайогя, Сайтава и Прачинайогя — от Парашаря, Парашаря — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Бхарадваджа и Гаутама, Гаутама — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Парашаря, Парашаря — от Вайджавапаяна, Вайджавапаяна — от Каушикаяни, Каушикаяни —
3. от Гхритакаушика, Гхритакаушика — от Парашаряяна, Парашаряяна — от Парашаря, Парашаря — от Джатукарня, Джатукарня — от Асураяна и Яска, Асураяна — от Трайвани, Трайвани — от Аупаджандхани, Аупаджандхани — от Асури, Асури — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Атрея, Атрея — от Манти, Манти — от Гаутама, Гаутама — от Гаутама, Гаутама — от Ватся, Ватся — от Шандиля, Шандиля — от Кайшоря Капя, Кайшоря Капя — от Галава, Галава — от Видарбхикаундиня, Видарбхикаундиня — от Ватсанапата Бабхрава, Ватсанапата Бабхрава — от Пантха Саубхара, Пантха Саубхара — от Аяся Ангираса, Аяся Ангираса — от Абхути Тващра, Абхути Тващра — от Вишварупа Тващра, Вишварупа Тващра — от двамата ашвини, двамата ашвини — от Дадхянч Атхарвана, Дадхянч Атхарвана — от Атхарван Дайва, Атхарван Дайва — от Мритю Пратхвансана, Мритю Пратхвансана — от Пратхвансана, Пратхвансана — от Екарши, Екарши — от Випрачитти, Випрачитти — от Вящи, Вящи — от Санару, Санару — от Санатана, Санатана — от Санага, Санага — от Парамещхин, Парамещхин — от Брахма. Брахма е сам по себе си [сваям-бху]. Поклон на Брахма.
Край на втора глава
Трета глава
Първа брахмана
1. Джнанака от Видеха извърши жертвоприношение с много дарове. Там бяха събрани брахмани от Куру и Панчала и Джанака от Видеха поиска да разбере кой от тези брахмани е най-учен. Той затвори (в обора) хиляда крави и на рогата на всяка закрепи по десет пада (злато).
2. Той им каза: „Почитаеми брахмани, нека този от вас, който е най-много брахман (т.е. най-мъдър) да отведе тези крави.“ Тези брахмани не се осмелиха. Тогава Яджнавалкя каза на своя ученик: „Отведи ги, скъпи Самашрава.“ Той ги отведе. Брахманите се разгневиха: „Как той може да се обяви за най-много брахман от нас!“ Там беше Ашвала, жрецът-хотар на Джанака от Видеха. Той го попита: „Наистина ли ти, Яджнавалкя, си най-много брахман от нас?“ Той отговори: „Покланяме се пред този, който е най-много брахман, но искаме и да имаме крави.“ Тогава хотарът Ашвала започна да го пита.
3. „Яджнавалкя“ — каза той — „всичко това е обгърнато от смъртта, всичко подлежи на смъртта; как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на смъртта?“ — „Чрез жреца-хотар, огъня, речта. Наистина, речта е хотар на жертвата. Речта е същото като огъня; този (огън) е хотар, това е освобождение, това е пълно освобождение.“
4. „Яджнавалкя,“ — каза той — „всичко това е обгърнато от деня и нощта, всичко подлежи на деня и нощта. Как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на деня и нощта?“ — „Чрез жреца адхварю, окото, слънцето. Наистина, окото е адхварю на жертвата. Окото е същото като слънцето; това (слънце) е адхварю, това е освобождение, това е пълно освобождение.“
5. „Яджнавалкя,“ — каза той — „всичко това е обгърнато от светлата и тъмна половина на (лунния) месец. Как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на светлата и тъмна половина на месеца?“ — „Чрез жреца Удгатар, вятъра, дишането (прана). Наистина, дишането е удгатар на жертвата. Дишането е също като вятъра; този (вятър) е удгатар, това е освобождение, това е пълно освобождение.“
6. „Яджнавалкя,“ — каза той — „това междинно пространство като че ли не дава опора. Как трябва да се изкачва жертващият, за да се издигне в небесния свят?“ — „Чрез жреца-брахман, ума, луната. Наистина, умът е брахман на жертвата. Умът е същото като луната, тази (луна) е брахманът; това е освобождение, това е пълно освобождение.“
7. „Яджнавалкя,“ — каза той — „с колко химна хотарът ще извърши днес това жертвоприношение?“ — „С три.“ — „Кои са тези три?“ — „Предварителен, жертвен и трети — хвалебствен.“ — „Какво получава той чрез тях?“ — „Всичко тук, което диша.“
8. „Яджнавалкя,“ — каза той — „колко жертви ще даде днес адхварю при това жертвоприношение?“ — „Три.“ — „Кои са тези три?“ — „Тези, които се запалват, тези, които издават голям шум и тези, които се спускат надолу.“ — „Какво печели чрез тях?“ — „С тези, които се запалват, той печели света на боговете. Защото светът на боговете свети (или: гори); чрез тези, които издават силен шум, той печели света на предците, защото светът на предците е (със) силен(шум); а чрез тези, които се спускат надолу, той печели света на хората, защото светът на хората е долен.“