9. „Яджнавалкя,“ — каза той — „с колко богове брахманът пази днес жертвоприношението отдясно?“ — „С един.“ — „Кой е този един?“ — „Умът. Наистина, умът е безкраен, безкрайни са вишведевите. Чрез него той печели безкраен свят.“
10. „Яджнавалкя,“ — каза той — „колко стотри (хвалебствени химни) ще изпее днес жрецът-удгатар?“ — „Три.“ — „Кои са тези три?“ — „Предварителен, жертвен и трети — хвалебствен.“ „Какви са те спрямо атма?“ „Предварителният е праната, жертвеният е апана, хвалебственият е вяна.“ — „Какво печели той чрез тях?“ — „Чрез предварителния той печели света на земята, чрез жертвения — света на междинното пространство, чрез хвалебствения — света на небето.“
И тогава хотарът Ашвала млъкна.
Втора брахмана
1. Тогава започна да го пита Джараткарава Артабхага: „Яджнавалкя“ — каза той — „колко сетива [граха] и колко [сетивни] обекта [атиграха] съществуват?“ — „Осем сетива и осем обекта.“ — „Какви [са] тези осем сетива и осем обекта?“
2. Носът [прана] наистина е сетиво. Той е обхванат [грихита] от обекта миризма [гандха], защото чрез носа се помирисват миризмите.
3. Речта [вак] наистина е сетиво. Тя е обхваната от обекта име, защото чрез речта се изговарят имената.
4. Езикът [джихва] наистина е сетиво. Той е обхванат от обекта вкус, защото чрез езика се усещат вкусовете.
5. Окото [чакшу] наистина е сетиво. То е обхванато от обекта форма, защото чрез окото се виждат формите.
6. Ухото [шротра] наистина е сетиво. То е обхванато от обекта звук, защото чрез ухото се чуват звуците.
7. Умът [манас] наистина е сетиво. Той е обхванат от обекта желание, защото чрез ума се желаят желанията.
8. Двете ръце [хастау] наистина са сетиво. Те са обхванати от обекта действие, защото чрез ръцете се вършат действията.
9. Кожата [твач] наистина е сетиво.Тя е обхваната от обекта допир, защото чрез кожата се усеща допирът. Това са осемте сетива и осемте обекта.
10. „Яджнавалкя — каза той — всичко тук е храна за смъртта; а кой е този бог за когото смъртта е храна?“ — „Огънят, наистина, е смъртта; той е храна за водата, той побеждава повторната смърт.“
11. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато този човек умре, неговите прани напускат ли го или не?“ — „Не“ — каза Яджнавалкя. — „те се събират в него, той се разширява и се надува; мъртвият е подут.“
12. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато този човек умре, кое не го напуска?“ — „Името; наистина, безсмъртно е името, безсмъртни са вишведевите; чрез него той придобива безкрайния свят.“
13. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато на този мъртъв човек речта влиза в огъня, дъхът [прана] — във въздуха, окото — в слънцето, умът — в луната, ухото — в пространството, космите на тялото — в тревите, космите на главата — в дърветата, кръвта на семето — във водата, къде тогава е този човек?“ — „Вземи ръката ми, драги Артабхага; само ние ще знаем това, не трябва да говорим [пред хората]“. Те се отдалечиха и заговориха. Когато заговориха, те говориха за действието [карма]; когато прославяха, прославяха действието; добрият, наистина, става добър чрез доброто действие, лошият-чрез лошото.
Тогава Джараткарава Артабхага замълча.
Трета брахмана
1. Тогава Бхуджю Лахяяни започна да го пита: „Яджнавалкя“ — каза той — „като ученици ние пътувахме сред мъдрите; там отидохме в дома на Паганчалася Капяся. Той имаше дъщеря, обзета от гандхарва. Ние го попитахме (този гандхарва): «Кой си?» Той каза: «Аз съм Судхана Ангираса.» Когато го питахме за края на световете, казахме му: «Къде са отишли Парикшитите?». «Къде са отишли Парикшитите? Питам и теб, Яджнавалкя — къде са отишли Парикшитите?»“
2. Той (Яджнавалкя) каза: „Той, разбира се, ти е казал: отишли са там, където отиват извършилите ашвамедха.“ — „Къде отиват извършилите ашвамедха?“ — „Тридесет и два дни (път) с колесницата на слънцето — ето (колко е голям) този свят. Отвсякъде го обгражда земя, двойно по-голяма; тази земя е обградена от океан, двойно по-голям. Колкото острието на бръснача, колкото крилцето на комара, такова е междинното пространство. Индра, като стана птица, ги даде (парикшитите) на Ваю; Ваю, влагайки ги в себе си, ги отведе там, където бяха извършващите ашвамедха. Наистина така той (гандхарвът) е възхвалил Ваю. Затова Ваю е единството и Ваю е множествеността. Който така знае, побеждава повторната смърт.“