7. Нека чуем нещо от това, което са ти говорили.“ — „Видагдха Шакаля ми е казвал: «Наистина, сърцето [хридая] е Брахма.» — «Както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Шакаля: „Наистина, сърцето е Брахма“, защото какво би имал лишеният от сърце? Но говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?» — «Не ми е говорил.» — «Той наистина е на един крак,царю.» — «Тогава ни говори, Яджнавалкя.» — «Сърцето е обиталището, пространството — опората, трябва да се почита като стабилност [стхити]» — «Какво е стабилността, Яджнавалкя?» — «Това е сърцето» — каза той. — «Наистина, царю,сърцето е опора на всички същества, защото на сърцето, царю, са опрени всички същества. Наистина, царю, сърцето е висшият Брахма. Сърцето не го напуска, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете — този, който така знае и почита него.» — «Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон» — каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: «Моят баща смяташе, че не трябва да се приема преди да се обучи.»
Втора брахмана
1. Джанака от Видеха слезе от трона и каза: «Поклон пред теб, Яджнавалкя, учи ме.» — «Той каза: „Наистина, царю, както този, който тръгва на далечен път се снабдява с колесница или кораб, така и ти си снабден с тези упанишади; ти си почитан, богат, обучен във ведите, чувал си упанишадите; къде ще отидеш, когато се освободиш?“ — „Не зная това, уважаеми, къде ще отида.“ — „Наистина, ще ти кажа къде ще отидеш.“ — „Говори, уважаеми.“
2. „Индха, наистина, е името на пуруша, който е в дясното око; този Индха тайно го наричат «Индра», защото боговете обичат тайното и не обичат явното.
3. А това, което е във форма на пуруша в лявото око е неговата съпруга Вирадж; тяхното място на съединение е пространството в сърцето; тяхната храна е кръвта [лохита пинда: лохита=червен; меден, металически; пинда= парче; хапка; тяло] в сърцето; тяхното покривало е това, което в сърцето е като мрежа; техният път, по който се движат е тръбичката нагоре от сърцето. Като косъм, разцепен на хиляда части, такива са неговите тръбички, наричани хита, установени в сърцето; в тях тече течността; затова този получава като че ли по-фина храна от този телесен атма.
4. Неговата източна посока са източните прани, южната посока са южните прани, западната посока са западните прани, северната посока са северните прани, горната посока са горните прани, долната посока са долните прани, всички посоки са всичките прани. Този атма е не това, не това; непостижим е, защото не се постига; неразрушим е, защото не се разрушава; несвързан е, защото не се свързва; необвързан, неколеблив, не страда. Джанака, ти наистина постигна безстрашие“ — каза Яджнавалкя. Джанака от Видеха каза: „Нека безстрашието дойде при теб, Яджнавалкя; ти, уважаеми, ни учиш на безстрашие. Поклон пред теб. И [хората] от Видеха и аз сме [преклонени пред теб] .“
Трета брахмана
1. Яджнавалкя отиде при Джанака от Видеха, като мислеше: „Няма да говоря“. Но когато Джанака от Видеха и Яджнавалкя бяха разговаряли по време на [жертвоприношението] агнихотра, Яджнавалкя му беше казал да си избере един дар, той си беше избрал [възможността да зададе] въпрос, какъвто пожелае и [Яджнавалкя] се беше съгласил. Сега царят първи го попита:
2. „Яджнавалкя, кое е светлината на човека?“ — „Светлината на слънцето, царю“ — каза той — „на светлината на слънцето той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се.“ — „Така е, Яджнавалкя.“
3. „Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, кое е светлината на човека?“ — Луната е неговата светлина — на светлината на луната той седи, ходи насам — натам, извършва действия, връща се.» — «Така е, Яджнавалкя.»
4. «Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, и е залязла луната, кое е светлината на човека?» — «Огънят е неговата светлина; на светлината на огъня той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се.» — «Така е, Яджнавалкя.»
5. «Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, залязла е луната и огънят е угаснал, кое е светлината на човека?» — «Речта е неговата светлина; на светлината на речта той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се. Затова, наистина, царю, даже ако някъде [човек] не може да види дори ръката си, той отива там, където се говори [човешка] реч.» — «Така е, Яджнавалкя.»