6. «Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, залязла е луната, огънят е угаснал и речта е спряла, кое е светлината на човека?» — «Атма е неговата светлина — на светлината на атма той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се.»
7. «Кой е атма?» — «Този, съставен от познания, намиращ се в праните пуруша, вътрешната светлина на сърцето; оставайки един и същ, той се движи в двата свята. Като че ли мисли, като че ли се движи; той, бидейки спящ, излиза от този свят и от формите на смъртта.
8. Този пуруща, наистина, като се роди и влезе в тялото, се свързва със злото; като си отиде и умре, той изоставя злото.
9. Наистина, този пуруша има две места [на пребиваване] — в този и в другия свят; междинното, третото е в съня. Застанал на третото място, той вижда двете места — мястото в този и в другия свят. И какъвто е пътят към мястото в другия свят, като върви по този път, той вижда двете — злото и блаженството. Докато спи, той взема от този всеобхващащ свят вещество и сам разрушава, сам сътворява; със своя блясък, със своята светлина той спи; така този пуруша сам е своята светлина.
10. Там няма колесници, няма впрегатни [животни] , няма пътища; той създава колесници, впрегатни животни, пътища. Там няма блаженства, удоволствия, радости — той създава блаженства, удоволствия, радости. Там няма езера, лотосови езерца, реки; той създава езера, лотосови езерца, реки. Той наистина е създателят.
11. За това има такива стихове: „Подчинил телесното чрез съня, неспящ, наблюдава спящите. Приел блясъка, завръща се на мястото си, златният пуруша, единственият лебед [ека хамса] .
12. Чрез праната запазващ ниското гнездо, навън от гнездото излиза безсмъртният; той, безсмъртният, пътува по желание: златният пуруша, единственият лебед.
13. В съня си движейки се нагоре и надолу богът сътворява многобройни форми; като че ли се смее и весели с жени, като че ли вижда страшни гледки.
14. Виждат мястото, където се развлича, но него никой не вижда.“ „Да не го будят изведнъж“ — така казват; „Трудно е да се излекува този, при когото той не се връща.“ Говорят също и така: „Това при него е като будното състояние; каквото вижда буден, това и в съня. Тук този пуруша сам е своята светлина.“ — „Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението.“
15. „Той, този, след като се наслади в дълбокия сън [сушупти] , като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към съня. Което и да види там, то не го следва, защото този пуруша не се обвързва.“ — „Това е така, Яджнавалкя. Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението.“
16. „Той, този, след като се наслади в съня, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към будността. Каквото и да види там, то не го следва, защото този пуруша не се обвързва.“ — „Това е така, Яджнавалкя. Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението.“
17. „Той, този, след като се наслади в будността, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към съня.
18. Както голямата риба обикаля двата бряга, единия и другия, така и този пуруша обикаля двете състояния — състоянието на съня и състоянието на будността.
19. Както, уморен от полета в небето, соколът или друга птица прибира крилете си и се насочва към гнездото, така и този пуруша бърза към състоянието, в което, след като заспи, той не желае никакво желание, не вижда никакъв сън.
20. В него, наистина, има тръбички, наречени хита, тънки като косъм, разделен на хиляда части, изпълнени с бяло, синьо, червенокафяво, зелено и червено. Когато като че ли го убиват, като че ли го побеждават, като че ли го гони слон, като че ли пада в пропаст, той вижда страха като в будността, поради незнанието; когато пък е като бог, като цар, той мисли: «Аз съм това» — това е неговият висш свят.
21. Това, наистина, е формата му, издигната над желанията, свободна от злото и от страха. Както в прегръдките на любимата жена не усеща нищо нито отвън, нито отвътре, така и този пуруша в прегръдките на познаващия атма не усеща нищо нито отвън, нито отвътре. Наистина, в тази форма той е постигнал желанията, желаещ атма, освободен от желанията, освободен от скръбта.
22. Тук бащата не е баща, майката не е майка, световете не са светове, боговете не са богове, ведите не са веди. Тук крадецът не е крадец, убиецът не е убиец, чандалът не е чандала, паулкасът (син на шудра от кшатрийка) не е паулкаса; доброто не го следва, злото не го следва, защото тогава той преодолява всички скърби на сърцето.
23. Наистина, тогава той не вижда; виждащ, той не вижда; не се загубва зрението на виждащия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг различен, когото той може да види.