24. Наистина, тогава той не помирисва; помирисващ, той не помирисва; не се загубва мириса на помирисващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той не може да помирише.
25. Наистина, тогава той не говори; говорещ, той не говори; не се загубва говора на говорещия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, на когото той може да говори.
26. Наистина, тогава той не чува; чуващ, той не чува; не се загубва слуха на чуващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да чуе.
27. Наистина, тогава той не мисли; мислещ, той не мисли; не се загубва мисълта на мислещия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, за когото той може да мисли.
28. Наистина, тогава той не осезава; осезаващ, той не осезава; не се загубва осезанието на осезаващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да осезава.
30. Наистина, тогава той не познава; познаващ, той не познава; не се загубва познанието на познаващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да познае.
31. Наистина, където има някой друг, там един вижда другия, един помирисва другия, един вкусва другия, един говори на другия, един мисли за другия, един осезава другия, един познава другия.
32. Той става като вода [в океана] — един, виждащ, недвойствен; това е светът на Брахма, царю.“ — така го поучи Яджнавалкя: „Това е висшият му път, това е висшият му успех, това е висшият му свят, това е висшето му блаженство. Другите същества живеят с малка част от това блаженство.
33. Когато някой човек е здрав, богат, властва над другите, изпитва всички човешки наслади, в излишък, това е висшето блаженство на хората. Сто пъти блаженството на дедите, придобили света — това е еднократното блаженство на света на гандхарвите, това е еднократно блаженство на боговете чрез дело — тези, които са постигнали божественост чрез дело. Сто пъти блаженството на боговете чрез дело е еднократно блаженство на боговете по рождение, а също на просветения, освободен от лъжата, непобеден от желанието. Сто пъти блаженството на боговете по рождение е еднократно блаженство на света на Праджапати, а също на просветения, освободен от лъжата, непобеден от желанието. Сто пъти блаженството на света на Праджапати е еднократно блаженство на света на Брахма, а също на просветения освободен от лъжата, непобеден от желанието. Това е и висшето блаженство — този свят на Брахма, царю.“ — така каза Яджнавалкя. — „Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави] . Говори за освобождението.“ И сега Яджнавалкя се изплаши: „Умният цар ще ме доведе до края [на знанията ми].“
34. Той, този, след като се наслади в съня, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към будността.
35. Както тежконатоварената каруца върви със скърцане, така и този телесен атма, натоварен с познаващия атма, се движи със скърцане, когато [човек] издъхва.
36. Когато се изтощи [тялото], изтощи се от старост или болест, то — както се освобождава от връзката плодът на мангото или на удумбарата или на пиппалата, така и този пуруша, освободен от тези членове на тялото, отново бърза към следващата утроба.
37. Както чакат идващия цар стражите, съдиите, водачите на колесници, старейшините — с храна, питиета, място за нощуване: „Ето, идва, ето, приближава се“ — така и всички същества чакат този, който така знае: „Ето, идва Брахма, ето, приближава се.“
38. Както стражите, съдиите, водачите на колесници, старейшините се събират около отпътуващия цар, така всички прани се събират в края около този атма, когато издъхва.
Четвърта брахмана
1. Когато този атма се обезсили и като че ли се побърка, то тези прани се събират около него; той взема тези частици светлина и се спуска в сърцето. Когато този пуруша в окото се върне назад, престава да различава формите.
2. „Като стане един [цялостен], той не вижда“ — така казват; „като стане един, той не вкусва“ — така казват; „като стане един, той не говори“ — така казват; „като стане един, той не чува“ — така казват; „като стане един, той не мисли“ — така казват; „като стане един, той не осезава“ — така казват; „като стане един, той не познава“ — така казват. Върхът на сърцето му започва да свети и с тази светлина този атма излиза през окото или през главата, или през другите части на тялото. Когато той излиза, след него излиза праната; когато излиза праната, след нея излизат всички прани. Той става познанието и следва познанието. Тогава го завладяват знанието, делата и предишната мъдрост [праджна] .