3. Както гъсеницата достига края на тревичката, приближава се към друга и се придърпва към нея, така и този атма, отхвърлил тялото, надмогнал незнанието, се приближава към друго [тяло] и се придърпва към него.
4. Както златарят взема парче злато и му придава друга, по-нова, по-красива форма, така и този атма, след като отхвърли тялото, надмогнал незнанието, се превръща в друга, по-нова, по-красива форма — на дедите или на гандхарвите, или на боговете или на Праджапати, или на Брахма, или на други същества.
5. Този атма, наистина, е Брахма, съставен от познание, от разум, от прана, от зрение, от слух, от земя, от вода, от въздух, от пространство, от светлина, от желание, от нежелание, от гняв, от не-гняв, от дхарма, от не-дхарма, от всичко. Това [се разбира] е така: „Той е съставен от това, от онова“ — както действува някой, както някой се държи,такъв е той. Който върши добро е добър, който върши зло е лош, чрез чистото дело е чист, чрез лошото — лош. Така и говорят: „Този пуруша е съставен от желание“ — каквото е неговото желание, такава е неговата воля; каквато е волята му, такова дело извършва; каквото дело извършва, такова го постига.
6. За това има следните стихове: Свързано е чрез действието финото му тяло, към това, към което е привързан неговият ум. Като стигне края на (и плода от) действието, което той е вършил тук, от онзи свят отново идва в този свят за [друго] действие. Това за този, който желае (има желания). Сега за нежелаещия, който е без желания, свободен от желания, достигнал желанията, желаещ атма, от него праната не излиза; бидейки Брахма, той отива в Брахма.
7. За това има следните стихове: Когато изчезнат всичките желания, които живеят в сърцето му, тогава смъртният става безсмъртен, тук (в тялото) достига Брахма. Както върху мравуняка лежи змийската кожа, мъртва, изхвърлена, така лежи тялото. Но тази безтелесна, безсмъртна прана е Брахма, е светлината, царю.» — «Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]» — каза Джанака от Видеха.
8. За това има следните стихове: Тесен, отиващ надалеч, древен път е пред мен, от мен намерен. По него вървят познаващите Брахма към небесния свят, нагоре, освободени.
9. На него има бяло, синьо, — говорят — червенокафяво, зелено и бяло; този път е намерен чрез Брахма, по него върви знаещият Брахма, вършещ добро, сияен.
10. В сляпа тъмнина влизат тези, почитащи незнанието, като че ли в още по-голяма тъмнина онези, наслаждавали се в знанието.
11. Безрадостни наричат световете, покрити със сляпа тъмнина; в тях отиват, след като умрат, хората без познание, несъбудените.
12. Но ако е познал атма, [мислейки] «аз съм» — [такъв] човек какво ще търси, какво ще желае, за да измъчва тялото?
13. Който е намерил атма, като се е събудил, влязъл в опасно, труднодостъпно място, той е създателят на вселената, защото той е създател на всичко, негов е светът, защото той е светът.
14. Щом сме тук, ние можем да знаем това; ако не, сме незнаещи и [подлежими на] великото унищожение; които знаят това, те стават безсмъртни, а другите наистина отиват към страданието.
15. Ако го гледа направо като атма, като бог, властелина на миналото и бъдещето, той не се страхува повече.
16. Пред когото годината преминава, превърната в дни, него боговете като светлина на светлините го почитат, като безсмъртния живот.
17. На когото петорните пет вида същества и пространството са опрени, него смятам за атма, познавайки безсмъртния Брахма, съм безсмъртен.
18. Праната на праната, окото на окото, ухото на ухото, умът на ума като знаят, постигнали са древния, първичен Брахма.
19. Само с ума трябва да се гледа, тук няма никаква множественост. От смърт към смърт върви който вижда тук множественост.
20. Трябва да се вижда като единство този неизмерим, постоянен, без страсти, извън пространството, нероден е атма, велик, постоянен,
21. Него, постоянният, [твърдият] като познае, нека върши мъдрост брахманът, да не мисли за много думи — това е умора за речта.
22. Той, наистина, е великият, нероден атма, състоящ се от познание, в чувствата. В това пространство вътре в сърцето е господарят на всичко, владетелят на всичко, повелителят на всичко. Той не става по-голям от доброто дело и не става по-малък от лошото дело. Той е владетелят на всичко, повелителят на всичко, пазителят на съществата. Той е мост, граница, разделяща тези светове. Него брахманите се мъчат да познаят чрез изучаване на ведите, чрез жертвоприношения, чрез дарове, чрез отшелничество, чрез пост; който го познае, става мъдрец; защото желаят него повече от света, скитат монасите. Като са знаели това, наистина, древните не са желаели потомство: «Какво ще правим с потомството, когато имаме този атма и този свят?» Издигнали се над желанието за света, те са живеели с просия като монаси; защото желанието за синове е желание за богатство; желанието за богатство е желание за света — и двете са само желания. Той, този атма е: не това, не това; той е неуловим, защото не се улавя; неразрушим, защото не се разрушава; необвързан, защото не се обвързва; несвързан, неколеблив, не страда. Който [знае] така, не го владеят тези две: «Така направих зло»; «Така направих добро» — той самият владее тези двете, не го измъчва направеното или ненаправеното.