2. За делата: тялото е техният произход, защото поражда всички дела. То е тяхната общност, защото е общо за всички дела. То е техният Брахма, защото носи всички дела. Тази тройственост е една, това е атма; атма, бидейки единен, е тази тройственост. Това е безсмъртното, покрито с реалност (сатя). Дъхът (прана) е безсмъртието, имената и формите — реалност, с тях е покрит този дъх.
Край на първа глава
Втора глава
Първа брахмана
1. Живя мъдрият Диптабалаки от [рода] Гаргя.Той каза на Аджаташатру от Каши: „Ще ти разкажа за Брахма.“ Аджаташатру каза: „За такова поучение ще ти дадем хиляда [крави]. Ето, хората тичат и [викат] : «Джанака, Джанака!»“
2. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в слънцето.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като върховен, като главен от съществата, като цар.“ Който го почита така, става върховен главен от съществата, цар.
3. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в луната.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като велик, като цар Сома, облечен в бяло.“ За този, който го почита по този начин, за него денонощно тече [сома] и храната му не свършва.
4. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в мълнията.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като ярък.“ Който го почита по този начин, става ярък, и неговото потомство става ярко.
5. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в пространството.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като изпълнен и неподвижен.“ Който го почита по такъв начин, [домът му] се изпълва с потомство и с добитък и потомството му не си отива от този свят.
6. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е във въздуха.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като Индра Вайкунтха, като непобедима войска.“ Който го почита по този начин, става победител, непобедим и унищожава враговете си.
7. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в огъня.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като побеждаващ.“ Който го почита по този начин, става победоносен и потомството му става победоносно.
8. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е във водата.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като подобен.“ Когато някой го почита по този начин, при него идва подобно [на него], а не противоположно; и синовете са подобни на него.
9. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в огледалото.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като блестящ.“ Който го почита по този начин, става блестящ и потомството му става блестящо и е по-бляскав от всички, които минават край него.
10. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма звука, който следва вървящия.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като живота.“ Който го почита по този начин, живее живота си докрай, дъхът не го напуска до определеното време.
11. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в страните [на света].“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като втория неразделен.“ Който го почита по този начин, получава втори; спътниците му никога не го напускат.
12. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в сянката.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като смъртта.“ Който го почита по този начин, достига максималния [срок на] живота в този свят, смъртта не го спохожда преждевременно.
13. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в тялото.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като въплътен.“ Който го почита по този начин, става въплътен и потомството му става въплътено. И Гаргя млъкна.
14. Аджаташатру каза: „Това ли е всичко?“ Той отвърна: „Да, това е всичко.“ „Това не е достатъчно.“ Гаргя каза: „Позволи ми да ти бъда ученик.“
15. Аджаташатру отвърна: „Не е прието брахман да търси поръчение от кшатрий, но все пак аз ще ти дам знание.“ — и той го хвана за ръката, двамата станаха и отидоха при един човек, който спеше. Той [Аджаташатру] му извика: „Могъщи; о, облечен в бяло, о, Сома, о, царю!“ — но човекът не ставаше. Тогава го събуди с ръка и човекът стана.
16. Аджаташатру каза: „Къде беше този познаващ дух, когато човекът спеше и откъде дойде след това?“ Гаргя не знаеше.
17. Аджаташатру каза: „Когато човекът е заспал, този познаващ дух е взел чрез своето познание познанието на праните и е почивал в пространството в сърцето.“ Когато той [духът] ги взема, казва се, че човекът спи. Тогава дъхът е взет, речта е взета, окото е взето, слухът е взет, умът е взет.