Не остана никакво време да й се наслади обаче, защото внезапно се случи нещо наистина ужасно. Водачът на светлокосата група изведнъж посочи към Шаста и извика:
— Ето го! Ето го нашия беглец! — и го стисна за рамото. В следващия миг го тупна, но не болезнено, и разтреперан прибави: — Срамна е постъпката ви, милорд! Срамна! Кралица Сюзан си изплака очите. Да изчезнете за цяла нощ! Къде бяхте?
Шаста възнамеряваше да се шмугне под тялото на Брий и да изчезне в тълпата, стига да имаше и най-малка възможност за това, но русокосият мъж вече стоеше до него и здраво го държеше.
Първоначално инстинктът, разбира се, го тласкаше да обясни, че е син на бедния рибар Аршийш и чуждоземният благородник вероятно се е припознал. Но никак не му се искаше на това гъмжащо от хора място да обяснява кой е всъщност и какви ги върши. Подхване ли веднъж историята, неминуемо ще го попитат откъде има кон, коя е Аравис и… сбогом на всякакви надежди да прекосят Ташбаан. Следващият му порив бе да потърси помощ от Брий. Но конят нямаше никакво намерение да направи тълпата свидетел на умението си да говори и стоеше, гледайки съвсем безизразно, като всеки обикновен кон. А що се отнася до Аравис, Шаста дори не смееше да погледне към нея от страх да не привлече нечие внимание. А и нямаше време да мисли, защото най-висшият в свитата от Нарния нареди:
— Хвани Негова светлост за едната ръка, Перидан, а аз ще го хвана за другата. А сега да вървим! Сестра ни ще се успокои, като узнае, че малкият беглец е в покоите ни.
И така, преди да прекосят и половината от Ташбаан, всичките им планове пропаднаха. Без дори да има възможност да се сбогува с другарите си, Шаста се озова заобиколен от непознати, които го отвеждаха, и не се знаеше какво ще стане оттук нататък. Нарнийският крал — като гледаше как останалите се отнасят към него, Шаста започна да си мисли, че е такъв — непрекъснато му задаваше въпроси: къде е бил, как е успял да излезе, какво е направил с дрехите си, дава ли си сметка колко непослушен е бил?
Шаста мълчеше, защото нямаше представа какво да каже, без да се изложи на опасност.
— Какво! На глухоням ли ще се правиш? — попита кралят. — Трябва да те осведомя, принце, че подобно упорито мълчание приляга още по-малко на особа с твоята кръв, отколкото бягството. Да изчезнеш може да се сметне за момчешка лудория, но е редно синът на краля на Арченланд да се разкае за постъпката си, а не да свежда глава като роб от Калормен.
Цялата история не отиваше на добре: този любезен възрастен мъж ставаше все по-симпатичен на Шаста и той през цялото време се чудеше как да му направи добро впечатление.
Непознатите, хванали го за ръце, го водеха по тясна улица, после по някакви стъпала, след това нагоре по други и накрая стигнаха пред широка врата в бяла стена с два тъмни кипариса отстрани. Минаха под арката и Шаста се озова във вътрешен двор, по-точно градина — в средата бистра вода бликаше в мраморен фонтан. Сред добре окосената трева наоколо растяха портокалови дървета, а четири бели стени, покрити от розови храсти, заобикаляха моравата. Шумът, прахолякът, хорското гъмжило по улиците изведнъж останаха далече. Викачът спря отвън. С бърза крачка прекосиха градината и преминаха през тъмни двери. Поведоха го по коридор, чийто каменен под приятно разхлаждаше разгорещените му стъпала. Изкачиха някакви стълби и в следващия момент той вече примигваше от ярката светлина, обляла голяма просторна стая с отворени прозорци, всички насочени на север. Краката му потънаха, сякаш стъпва по мек гъст мъх. О, килимът беше с великолепни шарки — нещо невиждано. Край стените имаше ниски дивани, отрупани с възглавнички, а стаята изглеждаше пълна с хора. Някои му се сториха доста странни, но Шаста нямаше време да се замисли, защото в следващия миг най-красивата жена, която си представяше, че може да живее на света, се надигна от мястото си, прегърна го, целуна го и каза:
— О, Корин, Корин! Защо го направи? А ти и аз уж сме добри приятели, откакто почина майка ти! И какво щях да кажа на баща ти, ако се бях върнала без теб? Та това дори можеше да предизвика война между Арченланд и Нарния, които са приятели от незапомнени времена. Беше доста голяма пакост, друже, доста пакостливо да ни изиграеш така.