Глава осма
В двореца на Тисрок
— О, татко, о, радост за моите очи! — подхвана младият мъж, като изстрелваше думите доста припряно и навъсено, от което си личеше, че изобщо не смята Тисрок за радост на очите си. — Жив и здрав да си вовеки, но ме съсипа напълно! Ако ми бе дал най-бързата си галера на зазоряване, когато забелязах, че корабът на проклетите варвари не е на мястото си, положително щях да ги настигна. Но ти ме убеди първо да проверя дали просто не са се преместили зад носа, за да хвърлят котва там. Така целият ден бе пропилян. А те се измъкнаха… Измъкнаха се и аз не мога да ги настигна! Онази лицемерна измамница…
Тук той добави доста епитети по адрес на кралица Сюзан, които не е хубаво да се пишат. Това, разбира се, беше принц Рабадаш, а споменатата измамница — Сюзан от Нарния.
— Успокой се, о, сине мой! — обади се Тисрок. — Заминаването на гостите остави рана, която лесно ще заздравее в сърцето на здравомислещия домакин.
— Но аз я искам! — извика принцът. — Трябва да я имам! Ще умра, ако не я получа. Нищо, че е лицемерна, горда, зла и подла! Сън не ме хваща, храната не ми е вкусна. Заслепен съм от красотата й. Варварската кралица трябва да е моя!
— Как добре го е описал поетът — отбеляза Везирът, вдигайки лице (малко изцапано) от килима: „Дълбоките потоци от кладенеца на мъдростта еднички са способни да потушат огъня любовен на младостта.“
Забележката очевидно ядоса принца, защото той гневно ритна няколко пъти Везира по задника и изкрещя:
— Куче! Да не си посмял да ми цитираш поетите! Цял ден ме заливат с умни мисли и строфи, до гуша ми дойде!
Тук е мястото да отбележа, че на Аравис въобще не й беше жал за Везира.
Тисрок очевидно бе потънал в дълбок размисъл, но когато след дълга пауза забеляза какво става наоколо, спокойно се обади:
— Сине мой, постарай се да се въздържаш и да не риташ уважавания и образован Везир! Скъпоценният камък съхранява стойността си дори да е паднал на бунището. Възрастта следва да се почита. Не се гневи, а вместо това кажи какво желаеш и какво предлагаш.
— Желая и предлагам, о, татко мой — отвърна Рабадаш, — веднага да свикаш твоите непобедими армии и да нападнеш проклетата Нарния. Да я унищожиш с огън и меч и да я прибавиш към необятната си империя, а Върховния им крал и всички от неговата кръв, с изключение на кралица Сюзан, да убиеш. Защото тя трябва да стане моя съпруга, макар че първо ще получи добър урок.
— Разбери ме, о, сине мой — отвърна Тисрок, — с думи няма да ме подтикнеш да обявя война на Нарния.
— Ако не беше мой баща, о, Тисрок, жив и здрав да си вовеки — процеди принцът през зъби, — бих оценил тези думи като думи на страхливец.
— А ако ти не беше мой син, о, бързо палещ се Рабадаш — отвърна баща му, — заради твоите думи животът ти щеше да бъде кратък, а смъртта — бавна.
Кръвта на Аравис замръзна в жилите й от спокойния, овладян тон на Тисрок.
— Но защо, о, татко — подхвана принцът, сега вече доста по-почтително, — се колебаем да накажем Нарния? Не обесваме ли провинил се роб, не убиваме ли остарял кон за храна на кучетата? Нарния не е и една четвърт дори от най-малката ти провинция. Хиляда копия ще я съсипят за пет седмици. Тя е петно в покрайнините на империята ти.
— Несъмнено — съгласи се Тисрок. — Тези малки варварски страни, които се наричат свободни (което е все едно да се наричат безделни, неподредени и недоходоносни), са омразни за боговете и всички далновидни хора.
— Тогава защо толкова дълго търпим и не подчиним тази страна Нарния?
— Знай, о, просветени принце — обади се отново Великият везир, — че до момента, когато изтъкнатият ти баща започна своето заслужаващо уважение и благословено управление, скованите от сняг и лед земи на Нарния се ръководеха от най-всесилната вълшебница.
— Добре ми е известно, о, словоохотлив Везире — отвърна принцът. — И ми е известно още, че вълшебницата е мъртва. А ледът и снегът са изчезнали и сега Нарния е плодородна и примамлива.
— И тези промени, о, най-учен сред учените принце, са настъпили благодарение могъщите заклинания на онези зли хора, които сега се наричат крале и кралици на Нарния.
— Според мен — обади се отново Рабадаш — промяната е резултат на размествания в разположението на звездите и други природни причини.
— Всичко това — заяви Тисрок — е въпрос за обсъждане от учените хора. Никога няма да повярвам, че такова невероятно разместване в разположението на звездите и смъртта на старата вълшебница са настъпили без помощта на силна магия. А такива неща могат да се очакват в тази страна, защото я обитават главно демони в образите на зверове, които говорят като хора и чудовища, които са наполовина човеци, наполовина животни. Често ми донасят, че някакъв ужасен демон — страхотно злорад, който се явявал в образа на Лъв, подкрепя Върховния крал на Нарния (дано боговете съвсем го забравят!). Затова нападението на Нарния е тъмно и съмнително дело и твърдо съм решен да не се забърквам там, откъдето не мога да се измъкна.