— Ще се престрашиш, не се съмнявам — подхвърли Тисрок. — Иначе ще откриеш, че опасността, която те грози, ако не го сториш, е не по-малка.
— Заповедите са, за да се изпълняват — простена окаяният старец. — Тогава знайте, о, най-разумний Тисрок, че първо рискът за принца не е чак толкова голям, както изглежда. Защото боговете не са дарили варварите с предпазливост, така както поезията им не е — за разлика от нашата — извор на сентенции и полезни максими, а възпява само любов и битки. Следователно нищо няма да им се стори по-благородно и възхитително от подобно налудничаво начинание… Ох!
При думата налудничаво принцът отново го ритна.
— Въздържай се, о, сине мой! — смъмри го Тисрок. — А ти, уважаемий Везире, независимо дали той се въздържа или не, в никакъв случай не допускай речта ти да бъде прекъсвана. Няма нищо по-подобаващо за сериозни и възпитани хора от това да понасят с твърдост леките неудобства.
— Заповедите са, за да се изпълняват — обяви Везирът, но все пак малко се помести, та задните му части да не са толкова близо до крака на Рабадаш. — Нищо, както отбелязах, няма да им се стори по-извинително, ако не и достойно, като този… опасен опит, предприет в името на любовта към жена. Затова, ако принцът, за зла участ, случайно попадне в ръцете им, те със сигурност няма да го убият. Не! Дори има вероятност да се стигне дотам, че при неуспех да отвлече кралицата, сърцето й да се смекчи към него поради огромната му доблест и изключителната му страст.
— Тук май имаш право, стари дърдорко — обади се Рабадаш. — Много добре, че ти дойде наум.
— Живея заради похвалите на господарите си — увери го Ахошта. — И на второ място, Тисрок, чието господство ще бъде вовеки, струва ми се, с помощта на боговете Анвард най-вероятно ще падне в ръцете на принца. А стане ли това, все едно сме стиснали Нарния за гушата.
Последва дълга пауза и в стаята стана така тихо, че двете момичета не смееха да дишат. Най-сетне Тисрок проговори:
— Върви, сине мой, и постъпи, както каза, но не чакай помощ или подкрепа от мен. Загинеш ли, няма да отмъщавам за теб. Хвърлят ли те варварите в тъмница, няма да те освобождавам. А ако при успех или провал пророниш капчица нарнийска кръв в повече от необходимото и така ми навлечеш война, ще те лиша завинаги от благосклонността си, а мястото ти в Калормен ще заеме по-малкият ти брат. Сега върви! Бързай и бъди потаен! И — късмет! Нека силата на Таш, неустоимия, неповторимия, се влее в меча и в копието ти!
— Заповедите са, за да се изпълняват! — извика възторжено Рабадаш, коленичи и целуна ръка на баща си. После бързо напусна стаята. Тисрок и Везирът останаха, за огромно съжаление на Аравис, която чувстваше цялото си тяло вдървено.
— О, Везире — проговори Тисрок, — сигурно ли е, че никое живо същество не знае за нашето съвещание тази вечер?
— О, господарю мой — отвърна Ахошта, — не е възможно някой да знае. По тази причина предложих, а вие с вашата мъдрост приехте, да се срещнем в стария дворец, където почти никой не идва.
— Добре е така — кимна Тисрок, — защото, ако някой узнае, ще се погрижа до час да е мъртъв. А и ти, благоразумний Везире, е най-добре да забравиш за него. Изтривам и от моето, и от твоето сърце всичко, което ми е известно за намеренията на принца. Той е тръгнал без мое знание, без мое съгласие и не знам дори накъде. Ах, тази младежка прибързаност, това младежко неподчинение! Няма да има човек по-удивен от теб или мен, когато чуем за падането на Анвард в неговите ръце.
— Заповедите са, за да се изпълняват — увери го за пореден път Везирът.
— Никога не позволявай дори на най-тайните кътчета от твоето сърце да мислят, че съм коравосърдечен баща, изпратил първородния си син на риск, който вероятно ще го погуби, колкото и да е приятно това за теб, понеже не обичаш принца. Виждам го в дъното на душата ти.
— О, безпогрешний Тисрок! — промълви Везирът. — С изключение на вас аз не обичам нито принца, нито собствения си живот, нито хляба, нито водата, нито светлината на слънцето.
— Твоите чувства — одобри Тисрок — са възвишени и правилни. И аз не обичам никое от тези неща така, както славата и силата на моя трон. Ако принцът успее, ще получим Арченланд, а по-късно и Нарния. Ако се провали, разполагам с още осемнадесет сина освен Рабадаш, който, като всички първородни кралски синове е започнал да става опасен. Повече от петима ташбаански господари са умрели преждевременно, защото на първородните им синове, все просветени принцове, им дотегнало да чакат за престола. По-добре за него е да охлади кръвта си в чужбина, но не и да страда от бездействие тук. А сега, о, мой отлични Везире, упражняването на родителските ми задължения ме изтощи и ми се доспа. Нареди музикантите да дойдат в покоите ми! Но преди и ти да се оттеглиш, отмени помилването, което написахме за третия готвач. Чувствам известно неразположение в стомаха от поднесеното ядене.